1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4269 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 17647/13.06.2018 г. на М. П. И., представлявана от адв. З. П., срещу въззивно решение № 917 от 25.05.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 720/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 732/ 23.02.2018 г. по гр. д. № 7830/2017 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Н. Х. Ц. и П. С. Н., в качеството им на съдружници в ДЗЗД „П ПЛЮС Н 2014“, искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3 368,10 лева за период от шест месеца, считано от 01.04.2017 г.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, като счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1/ допустимо ли е в процеса, за установяване връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор, да се разпита свидетел, който не е служител на работодателя; 2/ допустимо ли е заповедта да бъде връчвана на работника от лице, което не е служител на работодателя; 3/ при противоречие между показанията на свидетелите, задължен ли е съдът да спре делото и да сезира органите на прокуратурата.
От ответните страни по жалбата, писмен отговор е подала П. С. Н., представлявана от адв. Д. П., в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от работодателя със заповед № 21/31.03.2017 г., считано от 01.04.2017 г., на основание чл. 328, ал.1, т. 1 КТ – поради закриване на предприятието. Посочено е, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант” в търговски обект, стопанисван от ДЗЗД „П ПЛЮС Н 2014“, в което ответниците – физически лица са съдружници. Съгласно приетите по делото писмени доказателства ( в т.ч. – протоколи от 20.03.2017 г. и от 03.04.2017 г.), съдът е приел, че дружеството – работодател като правен субект е прекратено, като от 01.04.2017 г. е преустановена стопанската му дейност – прекратено е действието на договорите за наем на търговските обекти (в един, от които е работила ищцата) и същите са били предадени обратно на наемодателя. При тези данни е счетено, че е установено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ и оспорената заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с М.И., е законосъобразна. Посочено е, че волеизявлението на работодателя е достигнало до знанието на служителката и е произвело правното си действие, като е прието, че заповедта е връчена от св. Т.М. на 31.03.2017 г., или най-късно това е станало с получаване на отговора на исковата молба. Изложени са съображения, че за законността на уволнението е без значение неспазването на срока на предизвестие за прекратяването на трудовия договор, тъй като в този случай работодателят дължи предвиденото в чл.220 КТ обезщетение. Възражението на ищцата, че заповедта е незаконосъобразна, поради неспазена процедура по чл. 333, ал.1 КТ, е прието за неоснователно. Съдът е посочил, че установената с цитираната норма специална закрила не е приложима в случаите, когато трудовият договор се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – поради закриване на предприятието. В заключение е прието, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са неоснователни и са отхвърлени.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице.
Соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – се поддържа във връзка с формулираните в изложението въпроси, които обаче не са обуславящи за спора и не установяват условия за селектиране на жалбата. В обжалваното решение съдът не се е отклонил от процесуалните си задължения да изгради фактическите си изводи след обсъждане и анализ на релевантните за спора доказателства и наведените от страните доводи. Обсъдени са и направените пред двете инстанции правни възражения. Решението е в съответствие с константната практика на ВКС, че съгласно чл.335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление на работодателя, правният ефект на прекратяването настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Доказването на този факт е в тежест на работодателя и може да стане с всички допустими доказателствени средства, включително със свидетелски показания, установяващи узнаването на заповедта от работника или служителя. На следващо място, разпоредбата на чл. 335, ал. 2 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, като този е правнорелевантният момент, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, определен за дата на прекратяване на трудовото правоотношение, като страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. В този смисъл, неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие.
Въззивното решение е постановено в съответствие с възприетите в практиката на ВКС правни разрешения по приложението на чл.328, ал.1, т.1 и чл.335 КТ, поради което поддържаната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК – „очевидна неправилност” на съдебния акт – не се установява.
Третият въпрос в изложението не е ясно в какъв контекст се поставя, по такъв въпрос въззивният съд въобще не се е произнасял, поради което същият е изцяло неотносим и не обуславя селектирането на жалбата.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 917 от 25.05.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 720/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.