О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 24.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2897/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. от [населено място] – чрез адв. И. И., преупълномощен от адв. И. Й. – Т., срещу решение № 1768 от 19.07.2017 г., постановено по в. т. д. № 302/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1647 от 27.09.2016 г. по т. д. № 2458/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Д. П. против Сдружение „Съюз на журналистите в България” иск с правно основание чл.25, ал.6 З. за отмяна на решенията, взети от проведеното на 14.03.2015 г. и 15.03.2015 г. общо събрание на сдружението, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът навежда оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че изложените от него доводи в молбите за уточняване на исковата молба съставляват недопустимо изменение на иска и не следва да бъдат обсъждани при преценката за съответствие на оспорените решения със закона и устава; че оспорените списъци на членовете на сдружението към момента на провеждане на общото събрание нямат пряко и самостоятелно значение за спора; че решенията са взети при наличие на необходимия кворум и с изискуемото от устава мнозинство и че не е имало предложение за преустановяване на възможността за предлагане на кандидатури на първия ден от провеждане на събранието. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изследвал законосъобразността на избора на делегати за събранието, не е обсъдил всички възражения и доводи за противоречие със закона и устава на взетите решения, както и обстоятелството, че на събранието не са обсъждани и гласувани обявените в поканата отчети на управителния и на контролния съвет на сдружението. Релевира и доводи за неправилна преценка за неоснователност на заявеното с въззивната жалба оплакване за липса на надлежно учредена представителна власт на пълномощника – адвокат, осъществяващ процесуално представителство на ответното сдружение в производството по делото.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК /редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация Сдружение „Съюз на българските журналисти” със седалище в [населено място] – чрез пълномощник адв. Г. Д.. В отговора е изразено становище, че касационната жалба е недопустима поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, а по същество – неоснователна, и е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.47/2009 г./, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Възражението на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като евентуалното отсъствие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за достъп до касационно обжалване е от значение за допускането на въззивното решение до касационен контрол, но не обуславя недопустимост на жалбата.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. П. против Сдружение „Съюз на българските журналисти” иск с правно основание чл.25, ал.4 З. за отмяна на решенията, взети от проведеното на 14 – 15.03.2015 г. общо събрание на ответното сдружение, Софийски апелативен съд е приел, че оспорените решения не подлежат на отмяна по съдебен ред, тъй като не противоречат на закона и на устава на сдружението и при приемането им не са допуснати твърдените в исковата молба нарушения.
Въззивният съд е разгледал оплакванията във въззивната жалба на ищеца за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите му за пороци на оспорените с иска решения, въведени с допълнителни уточнителни молби от 05.08.2015 г. и 12.07.2016 г., и на възражението му за нарушение на устава при избор на делегати за събранието. Като е съобразил преклузивния срок за предявяване на иска по чл.25, ал.4 З., задължителните указания в т.8 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и обстоятелството, че ищецът е присъствал на общото събрание, съдът е преценил оплакването за неоснователно. Изложил е съображения, че независимо кога е получил препис от протокола на събранието, след като е присъствал при вземането на оспорваните с иска решения, ищецът е разполагал с възможност да релевира всички техни пороци до изтичане на преклузивния срок по чл.25, ал.6 З. и е недопустимо след изтичане на този срок, под формата на уточнение на исковата молба, да въвежда нови основания за отмяната им. Относно възражението за избор на делегати въззивният съд е констатирал, че то е обсъдено от първоинстанционния съд и правилно е прието за неоснователно по причина, че ищецът не твърди евентуалните нарушения при избор на делегати да са рефлектирали впоследствие върху кворума на общото събрание и формирането на изискуемото мнозинство за вземане на решения. За неоснователно е счетено и оплакването в жалбата, че ответното сдружение не е надлежно представлявано в исковото производство, тъй като участвалият като негов пълномощник адв. Д. е упълномощен от главния секретар, а не от председателя на управителния съвет, както е предвидено в устава. Позовавайки се на данните по делото, че упълномощаването е извършено от главния секретар С. Т. – Ф., която е избрана за нов председател на сдружението на събранието от 14 – 15.03.2015 г. след смъртта на предишния председател М. В., но все още не е била вписана в регистъра, въззивният съд е изразил становище, че във вътрешните отношения между членовете на сдружението и самото сдружение решението за избор на Ф. за председател на управителния съвет е породило незабавно действие от момента на приемането му и последната е разполагала с представителна власт, за да упълномощи адв. Д. с права за процесуално представителство в производството по иска на жалбоподателя с правно основание чл.25, ал.4 З.. Допълнителен аргумент за надлежното учредяване на представителна власт е изведен от устава на сдружението, в който е предвидено, че при отсъствие на председателя сдружението се представлява от главния секретар.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че общото събрание е проведено в два последователни дни – на 14-ти и 15-ти март 2015 г., и че към този момент ищецът П. П. е бил член на сдружението, от което качество произтича процесуалната му легитимация за предявяване на иска по чл.25, ал.4 З.. След анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че : Общото събрание е свикано с решение на управителния съвет на ответното сдружение от 27.11.2014 г. при дневен ред, посочен в протокола от заседанието. В съответствие с устава на сдружението управителният съвет е изпратил покана изх. № 152/16.12.2014 г. до председателите на всички 154 журналистически сдружения, обединяващи членовете на сдружението, в която са посочени датата, часа и мястото на провеждане на събранието и неговия дневен ред. В поканата са указани нормата на представителство на членовете на журналистическите дружества и срока за изпращане на протоколите за избор на делегати – 27.01.2015 г. На 12.01.2015 г. поканата е поставена на видно място в сградата на сдружението и това обстоятелство е удостоверено с нарочен констативен протокол, подписан от членовете на комисията по организационни въпроси. На 19.12.2014 г. покана за събранието е връчена лично на ищеца в качеството му на председател на журналистическо дружество № 10. След избора на ищеца за делегат на събранието на същия е връчена нова покана с дневния ред и преди началото на събранието на 14.03.2015 г. той се е регистрирал за участие в заседанията. Според представените по делото списъци на регистрирани делегати за участие в събранието и протокол на мандатната комисия събранието е протекло в четири заседания, като при откриване на всяко от тях е бил налице необходимият кворум и ищецът не е правил възражения за липса на кворум, нито е искал установяване наличието на кворум. Твърдението в исковата молба, че регистрирали се като участници делегати са напускали събранието след започване на заседанията и в резултат на това се е стигнало до липса на минимално изискуемия от устава кворум от 42 – ма представители на журналистически сдружения, е счетено за недоказано.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че не са налице поддържаните в исковата молба основания за отмяна на оспорваните решения. Твърдението на ищеца за опорочена процедура по свикване и разгласяване на събранието е счетено за недоказано с оглед представените покани и известия за връчването им. Не е възприета тезата на ищеца, че представените от ответника списъци на членовете на сдружението в периода 2014 г. – 2015 г. нямат доказателствена стойност по отношение действителния състав на членската маса. Въззивният съд е посочил, че след като съдържанието на списъците не се опровергава от нито едно друго доказателство и ищецът не е релевирал своевременно липса на кворум и мнозинство като последица от нарушаване на процедурата за избор на делегати от журналистическите дружества, списъците са годно доказателство за членския състав на сдружението. Относно твърдението, че решението за избор на членове на управителния съвет е взето от делегати, чийто брой е бил по-малък от предвидените в устава 50 % плюс един, е прието, че всички 15 членове на управителния съвет са избрани след проведени съобразно устава три поредни гласувания с участие на изискуемия от чл.33, ал.2 от устава минимален брой делегати – 42, при общ брой делегати – 123. При разрешаването на спора за наличие на кворум въззивният съд е съобразил отразеното в протокола на събранието, че към момента на неговото откриване са присъствали 111 от избраните с право на участие 123 делегати и че при гласуване на встъпителните процедурни решения в началото на събранието са гласували 119 делегати. Предвид данните в протокола съдът е приел, че дори да е вярно твърдението на ищеца за отсъствие на четирима делегати /от избраните 123-ма/ поради нарушена процедура по уведомяването им, неучастието на същите в събранието не се отразява на кворума, а съответно и на мнозинството за вземане на решения, тъй като всички решения са гласувани съобразно устава с обикновено мнозинство от присъстващите и са приемани с единодушие или с единици против. Като е констатирал, че протоколите не съдържат данни в гласуването на решенията да са взели участие лица извън списъците на членовете на сдружението и на регистрираните делегати, въззивният съд не е възприел довода на ищеца, че оспорваните решения са взети с гласовете на лица, които не са били избрани за делегати по предвидения за това ред. Съдът е преценил, че доводът на ищеца за допусната нова възможност да се правят предложения за кандидати за ръководни органи на втория ден от събранието, въпреки взетото първия ден решение за преустановяване предлагането на кандидатури, е без значение за основателността на иска, доколкото ръководните органи са избрани с необходимия брой гласове като условие за законосъобразност на избора, независимо в кой ден е постъпило предложението за съответния кандидат.
С мотив, че предмет на съдебен контрол в производството по чл.25, ал.4 З. могат да бъдат само взети от общото събрание решения, въззивният съд е определил като неоснователен довода на ищеца за опорочаване на решенията на събранието поради необсъждане и неподлагане на гласуване на отчетите на управителния и на контролния съвет, въпреки включването им като самостоятелна точка в дневния ред.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело /чл.280, ал.1 ГПК/, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните основания за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК /приложим в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./. Според задължителните указания и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за допускане на касационното обжалване допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и Върховният касационен съд няма правомощия служебно да го извежда и формулира от твърденията в касационната жалба и в изложението; Посочените от касатора въпроси, които имат значение за правилността на въззивното решение, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска, тъй в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не проверява правилността на решението, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, които са различни от общите касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изпълнение на задължението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в раздел І на което е развил оплаквания за неправилност на въззивното решение с препращане към практика на ВКС, а в раздел ІІ е формулирал „материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Съобразявайки задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС намира, че произнасянето по предпоставките за допускане на касационно обжалване следва да бъде ограничено до формулираните в раздел ІІ на изложението въпроси, без обсъждане на доводите в раздел І за неправилност на обжалваното решение. Извършеното в раздел І препращане към съдебна практика с цитати от решения на ВКС и на други съдилища не представлява надлежно обосноваване на приложното поле на касационния контрол. При липса на конкретно поставен /макар и непрецизно/ правен въпрос във връзка с посочената практика служебното извеждане на въпроси от касационната инстанция би било недопустимо нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК.
Касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси, за които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. Допустимо ли е главният секретар /заместник – председателя/ на едно сдружение да изпълнява функциите на председател в случай на смърт на председателя, без това да е изрично предвидено в учредителния акт на сдружението; Допустимо ли е да се приравняват последиците от настъпването на смъртта като юридически факт с последиците от настъпването на юридическия факт „отсъствие” и на „фактическа невъзможност”; 2. Нарушението на взетите процедурни решения опорочава ли процедурата по провеждане на Общото събрание и обуславя ли незаконосъобразност на решенията, взети от това Общо събрание; 3. Как се изчислява кворумът при провеждане на Общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел, когато са предвидени няколко заседания; Как се изчислява кворумът за Общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел, когато то се провежда в продължение на няколко дни; Изчислява ли се кворумът в началото на всяко отделно заседание или само при откриването на Общото събрание; 4. Допустимо ли е ищецът да допълни и уточни исковата си молба, след като се е запознал с отговора по чл.131 ГПК и приложените към същия доказателства; Следва ли това допълнение и уточнение да се счита за изменение на иска и/или за въвеждане на нови факти и обстоятелства извън преклузивния срок”.
Въпросите по т.1 са поставени във връзка с последователно поддържаното от касатора възражение за ненадлежно процесуално представителство на ответника от упълномощения по делото адвокат. Без да се обсъжда дали в процесуалното си качество на ищец касаторът е легитимиран да релевира като основание за допускане на касационно обжалване, а съответно и като основание за касационно обжалване, нарушения при учредяване на представителната власт на пълномощника на ответника, зададените в тази насока въпроси не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Първият от въпросите е поставен некоректно, тъй като в мотивите към решението въззивният съд изрично е посочил, че допустимостта главният секретар да представлява ответното сдружение при отсъствие на председателя на управителния съвет е предвидена в устава. Отговорът на втория въпрос е обусловен от конкретното съдържание на клаузите в устава, уреждащи правилата за представителство на сдружението и условията за заместване на председателя от главния секретар, поради което въпросът не е „правен” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Извън изложеното въпросите не са от значение за изхода на делото и поради обстоятелството, че решаващият извод на въззивния съд за надлежно учредена представителна власт в полза на пълномощника – адвокат е мотивиран със съображения, различни от тези дали уставът допуска или не допуска заместване, а именно – че упълномощаването изхожда от лице /бившият главен секретар/, което вече е било избрано за председател на управителния съвет и по силата на незабавното действие на решението за избор във вътрешните отношения между сдружението и неговите членове е разполагало с право да представлява дружеството, респ. да упълномощава други лица с право за представителство.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е формирал извод, че не са доказани нарушения при свикването, оповестяването и провеждането на общото събрание и при вземане на оспорваните с иска решения. При така направения извод, чиято правилност не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, въпросът по т.2 дали нарушението на взетите процедурни решения опорочава процедурата по провеждане на общото събрание и дали обуславя незаконосъобразност на решенията не може да се квалифицира като обуславящ за отхвърлянето на иска с правно основание чл.25, ал.4 З..
Дори да се приемат за относими към предмета на спора, въпросите по т.3 не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като техният отговор зависи от конкретното съдържание на клаузите в устава на сдружение с нестопанска цел, уреждащи реда за провеждане на общо събрание и правилата за формиране на кворум. Въззивният съд се е произнесъл, че общото събрание, на което са взети оспорените от касатора решения, е проведено при наличие на необходимия кворум, след преценка на фактите по делото и приложимите правила от устава относно начина на формиране на кворума. В съобразителната част на решението си съдът е отбелязал, че събранието е протекло в два последователни дни и че всяко от четирите заседания, в които са разгледани въпросите от дневния ред, е проведено при наличие на изискуемия от устава кворум. В контекста на даденото разрешение поставените въпроси относно изчисляването на кворума не са обуславящи за постановения с въззивното решение правен резултат и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Последните два въпроса са зададени във връзка с оплакването в касационната жалба, че аналогично на първоинстанционния съд, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като е отказал да обсъди основанията за отмяна на оспорените по реда на чл.25, ал.4 З. решения, въведени под формата на уточнение и допълване на исковата молба след запознаване с отговора на ответника по чл.131 ГПК и с приложения към него протокол от събранието. За да откаже да разгледа допълнително въведените от ищеца – касатор основания за отмяна на решенията, въззивният съд е съобразил уредения в чл.25, ал.6 З. преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел и пропуска на ищеца да посочи като основания за отмяна на решенията нарушенията на закона и устава, въведени с допълнителните уточнителни молби. В константната практика на ВКС последователно е поддържано разбирането, че поради преклузивния характер на срока по чл.25, ал.6 З. е недопустимо ищецът да сочи нови пороци на оспорваните с иска по чл.25, ал.4 З. дружествени решения след неговото изтичане. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което няма основание обжалваното решение да се допуска до касационен контрол.
Като самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване следва да се посочи и отсъствието на поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От твърденията в изложението, че в закона липсва уредба по поставените въпроси, поради което разрешаването им ще внесе яснота и ще ограничи възможността за незаконосъобразно провеждане на общи събрания на юридически лица с нестопанска цел, не произтича извод, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 3020/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 820 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 25.10.2017 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 03.11.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1768 от 19.07.2017 г., постановено по в. т. д. № 302/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.4, да заплати на Сдружение „Съюз на българските журналисти” с Е. [ЕГН] – [населено място], [улица], сумата 820 лв. /осемстотин и двадесет лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :