О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 05.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 715/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания /ЗК/ [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 2240 от 27.11.2014 г., постановено по т. д. № 2180/2014 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 11 от 10.04.2014 г. по т. д. № 8483/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която ЗК [фирма] е осъдена на основание чл.208, ал.1 КЗ да заплати на [фирма] сумата 347 500 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 12900170331 за вреди от настъпило на 14.07.2012 г. застрахователно събитие, и сумата 10 000 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 10.04.2012 г. – 26.11.2012 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че в противоречие с писмените доказателства по делото и със заключението на пожаротехническата експертиза въззивният съд е направил неправилен извод, че запалването на застрахованата селскостопанска машина не е последица от техническа неизправност или дефект, който може да се обвърже с дължимата от застрахования грижа на добрия стопанин. Твърди, че съдът е пренебрегнал изцяло значението на приложен по делото официален документ, съдържащ констатация на оторизиран орган, че причина за възникване на пожара е техническа неизправност на застрахованата вещ, попадаща в кръга на изключените от общите условия рискове, и е игнорирал задължителните условия на застрахователния договор, имащи силата на закон за страните. Навежда оплаквания, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл.10, ал.1, т.11 от ППЗДвП, чиито изисквания са били нарушени при започване на работата с машината, както и клаузите на чл.6.1, т.”б” и „г” от общите условия към застрахователния договор, изключващи от застрахователно покритие вредите, причинени от действието на електрическо напрежение по електрическата инсталация, крушките и оборудването, които използват или се задвижват от електричество.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани със следните твърдения : Въззивният съдебен състав е постановил решението си в нарушение на съществен материалноправен въпрос, който „се отнася до отделните покрити рискове при застраховката „Каско”, в това число при риска „пожар”, възникващ по различни причини, обективирана както от сключената полица, така и от неразделната част от нея – Общите условия за застраховка „Каско” на МПС на ЗК [фирма], към момента на събитието”; В нарушение на чл.20 ЗЗД въззивният състав не е извършил тълкуване на клаузите на ОУ – т.6 от раздел „Общи изключения”, във връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от целия застрахователен договор, и по този начин е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС в решение № 190/18.12.2009 г. по т. д. № 364/2009 г. на ІІ т. о.; Като не е взел предвид договорната клауза на т.6.1, б.”в” и „г” от Общите условия, представляващи неразделна част от застрахователния договор и имащи силата на закон за страните, и не е съобразил приложимите към спора законови разпоредби на чл.20а ЗЗД и чл.10, ал.1, т.11 от ППЗДвП, въззивният състав е допуснал нарушение на материалноправна норма, регулираща основен конституционен принцип и принцип на договорното право; Като не е съобразил и е тълкувал бегло и неправилно разпоредбите на чл.10, ал.1, т.11 ППЗДвП и като не е отговорил на въпроса кога едно превозно средство е неизправно технически, съставът на Софийски апелативен съд е нарушил материалноправни и процесуалноправни разпоредби и не е съобразил задължителната практика на ВКС; Неправилното тълкуване и неоснователно игнориране на удостоверителната стойност на приложен и приет по делото официален свидетелстващ писмен документ, какъвто е удостоверение рег. № 1188/16.07.2012 г. на РС „Пожарна безопасност и защита на населението” – [населено място], представлява самостоятелно и достатъчно основание да бъде констатирано както процесуално, така и материалноправно нарушение, изискващо касационна ревизия на постановения съдебен акт.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради липса на надлежно обосновани основания за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. По същество оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 27.02.2015 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която ЗК [фирма] е осъдена да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение в размер на 347 500 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен във формата на застрахователна полица № 12900170331, застрахователното дружество – ответник дължи на ищеца – застрахован обезщетение за вредите, причинени при настъпило на 14.07.2012 г. застрахователно събитие „пожар” на застрахованото с договора имущество – земеделска техника /зърнокомбайн/ C. СН 6540. Предвид отказа на ответника да заплати своевременно дължимото застрахователно обезщетение, за основателен е счетен и акцесорният иск на застрахования за заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 10 000 лв. за периода 07.08.2012 г. – 26.11.2012 г.,
Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника за недължимост на застрахователното обезщетение по силата на т.6.1, б.”а” от общите условия към застрахователния договор, изключваща от кръга на рисковете, покрити от застраховката „Каско на МПС”, вредите от пожар, възникнал в резултат на техническа неизправност или дефект на застрахованата вещ – производствен или породен от лошо качество на ремонта. При произнасяне по възражението въззивният съд е съобразил приетия като доказателство регистрационен талон от КТИ към МЗХ, удостоверяващ успешното преминаване на зърнокомбайна през технически преглед на 04.07.2012 г., както и неоспорения протокол № 48/11.07.2012 г. на ОУ „ПБЗН” – М., с който след проверка на състоянието и пожарната безопасност на зърнокомбайна с цел допускането му до участие в жътвената кампания е констатирано, че същият е пожарообезопасен и съответства на изискванията на раздел 5 от Наредба № Із-1053/19.04.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи. Въззивният съд е взел предвид и неоспореното заключение на назначената в първоинстанционното производство пожаротехническа експертиза, в което на база данните от G.-разпечатката от компютъра на зърнокомбайна е изключена версията за техническа неизправност в двигателя на машината като причина за възникване на пожара и е направена констатация, че вероятна причина за пожара е електрическо късо съединение, предизвикано от контакт на намиращи се под напрежение ел. проводници с различна полярност. След съвкупна преценка на писмените доказателства и на експертното заключение въззивният съд е направил извод, че установената от вещото лице причина за възникване на пожара не е свързана с техническа неизправност на застрахованата вещ и не се дължи на небрежно отношение на собственика към нейното техническо състояние, за да е възможно квалифицирането й като изключен риск по смисъла на т.6.1 от ОУ. Изложил е съображения, че с оглед естеството на обстоятелствата, предизвикали възникването на пожара, пожарът е бил възможен при технически изправна вещ и при липса на данни за неизпълнение на задължението на застрахования да пази застрахованото имущество с грижата на добър стопанин, клаузата на т.6.1, б.”а” от ОУ е неприложима и застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение като се позове на нея.
За неоснователен е приет доводът на ответника – жалбоподател, че техническата неизправност на зърнокомбайна като причина за възникване на пожара следва да се счита за доказана от представеното удостоверение № 1188/16.07.2012 г., издадено от ръководителя на РСПБЗН – [населено място]. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил, че с оглед правилото на чл.179, ал.1 ГПК удостоверението не се ползва с обвързваща доказателствена сила на официален удостоверителен документ в частта относно причината за пожара, тъй като съгласно чл.18, т.12 от Наредба № Із-1941/25.07.2011 г. за реда за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на МВР установяването на причините за възникване на пожар е от компетентността на разследващите органи, а не от компетентността на ръководителя на РСПБЗН, издал удостоверението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК; Правният въпрос следва да е от значение за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, а не за възприемане на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, за преценката и обсъждането на доказателствата и за правилността на решението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Поставените „материалноправни въпроси” по естеството си представляват доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, тъй като възпроизвеждат съдържащите се в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на разпоредбите на чл.20 ЗЗД, чл.20а ЗЗД и чл.10, ал.1, т.11 от ППЗДвП и за необоснованост на изводите на съда относно причината за възникване на застрахователното събитие „пожар” и качеството му на изключен риск по смисъла на общите условия към застрахователния договор. Нарушенията на материалния закон и необосноваността са основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които са относими към правилността на решението и подлежат на проверка само в производството по чл.290 ГПК за осъществяване на касационен контрол, но не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Съдържанието на изложението не позволява уточняване на релевантния за делото правен въпрос от касационната инстанция, а предполага служебно извеждане на въпроса, което противоречи на принципа на диспозитивното начало и съгласно указанията в цитираното тълкувателно решение е недопустимо.
Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Независимо от това следва да се отбележи, че не са осъществени и сочените от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Представеното с изложението решение № 190/18.12.2009 г. по т. д. № 364/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., не доказва противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за включване на заключението на вещо лице в доказателствения материал по делото и по материалноправния въпрос за отделните покрити рискове при застраховка „Каско”, Клауза „С” – пожар и природни бедствия. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика в посоченото решение като е изградил извода си относно причината за възникване на застрахователното събитие „пожар” на неоспореното заключение на назначената по делото пожаротехническа експертиза и въз основа на него е приел за неоснователно възражението на ответника – застраховател /сега касатор/, че пожарът представлява изключен риск по смисъла на общите условия към застрахователиня договор. Съдържащите се в решението изводи по съществото на правния спор, конкретно – за самостоятелност на рисковете „пожар” и „късо съединение” според предвижданията на конкретните общи условия, не съставляват „задължителна практика” по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тези изводи са обусловени от специфичните за конкретното дело факти и доказателства, в частност – от клаузите на представените по делото общи условия, поради което не могат да служат като аргумент за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, постановено по т. д. № 2180/2014 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба и удостоверени в списък по чл.80 ГПК разноски. Разноските са в размер на 12 000 лв. и представляват адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.02.2015 г., чието заплащане в брой е удостоверено в самия договор.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2240 от 27.11.2014 г., постановено по т. д. № 2180/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на „А.” ЕД с ЕИК [ЕГН] – [населено място], [улица], сумата 12 000 лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :