2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 29.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 150 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ц. Г. Я., със съдебен адрес в[населено място], чрез адв. Н. С., против разпореждане без номер от 8 февруари 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 61 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2011 г., с което е върната частната касационна жалба на Я. против определение № 34 от 31 януари 2011 г. по същото въззивно частно гражданско дело.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото с него жалбоподателят се изключва окончателно от участие като равна страна в процеса, тъй като районния съдия ограничава процесуалните права на защита и вместо да ги отмени, въззивният съд оставя определението в сила; атакуваното определение прегражда хода на делото след като изобщо я изключват от участие в процеса, независимо, че съдът счита друго; частната касационна жалба е върната, но съдът не отменя сам определението си, след като е било необжалваемо; явен е изводът, че и двата съдебни състава вземат страната на ищцата и съзнателно пречат на ответника да се възползва от възможността да се решат правата й още с решението по развода; разпореждането за връщане на частната касационна жалба издава пълната вярност на твърденията и злоупотребата с права.
Ответницата М. П. Я. от[населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че обжалваното определение № 34 от 31 януари 2011 г. не прегражда развитието на делото и не подлежи на обжалване. С определението си въззивният съд приел, че се иска “обезсилване” на постановени две определения от районния съд касаещи подготовката на първото по делото съдебно заседание; частната жалба против тези определения е процесуално недопустима, защото определенията не преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито е налице изрично посочена в закона възможност за обжалването им, поради което съдът оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, прекратил производството по делото и го върнал на районния съд в[населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.
При тези данни следва да се приеме, че неправилно въззивният съд приел, че с определението си не прегражда развитието на спора по твърденията на ответника по иска за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. След като частната жалба е оставена без разглеждане, е налице основание за частния жалбоподател да атакува определението по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Въззивният съд следва да администрира частната жалба против определение № 34 от 31 януари 2011 г.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 8 февруари 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 61 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2011 г.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за администриране на частната жалба вх. № 581 от 7 февруари 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: