4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 681/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр.София, 17.04.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 681/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Р.Харамильо от АК-Г. срещу решението на Софийски апелативен съд № 235/13.02.2012 год., постановено по в.гр.дело № 2814/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 22.11.2010 год. по гр.дело № 2259/2008 год. в осъдителната му част апелативният съд е отхвърлил предявеният от Д. М. и Ц. М./наследници на починалата в хода на процеса ищца Руска Д. М./ срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ за сумата по 12 500 лева за всяка от тях, като е потвърдено в отхвърлителната му част, за разликата до претендирания размер за неимуществени вреди в размер общо на 190 000 лева. В частта му относно отхвърленият иск по чл.33, ал.1 ЗЗД, предявен от наследодателката на касаторката за унищожаване на постигнатото със застрахователя споразумение № 284/11.05.2007 год. първоинстанционното решение е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано с въззивна жалба.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е преценил фактите по делото, погрешно е тълкувал съдържанието на постигнатото между страните споразумение № 284/11.05.2007 год., в резултат на което е достигнал до необосновани и погрешни изводи досежно основателността на предявения иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставения правен въпрос относно валидността на процесното извънсъдебно споразумение, ограничаващо възможността подписалият го пострадал при ПТП да претендира от застрахователя по реда на чл.407, ал.1/отм./ТЗ обезщетение за неимуществени вреди извън размера на полученото по споразумението. Твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и противоречивото му разрешаване от съдилищата, позовавайки се на цитираните в жалбата три съдебни акта: р. по гр.дело № 1615/2011 год. на САС/за което липсват данни, че е влязло в законна сила/; р. по н.дело № 751/1995 год. на ВС, ІІ н.о. и р. по гр.дело № 2076/2001 год. на ВКС-V г.о.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Становището на втората ищца Д. Младеновска /която не е подала касационна жалба в законоустановения срок/, изразено чрез процесуалния й представител адвокат Щ. Щ. от АК-Х. е, че касационната жалба на Ц. М. е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, за да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да отхвърли изцяло предявеният иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ въззивният съд се е позовал на постигнатото между пострадалата и застрахователя споразумение № 284/11.05.2007 год., по силата на което ответникът е изплатил определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Прието е, че страните по това споразумение изрично са заявили, че са уредили напълно последиците от настъпилото на 17.11.2005 год. по вина на застрахования водач П.Б. ПТП и няма да предявяват повече претенции за обезщетяване на неимуществените вреди, включително и пред съда. Тълкувайки съдържанието на посоченото споразумение съдът е направил решаващия извод, че то представлява извънсъдебна спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, която обхваща претенцията-предмет на иска по чл.407, ал.1/отм./ТЗ и с нея се уреждат окончателно спорните правоотношения със застрахователя на делинквента във връзка с дължимата сума за претърпените неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Тъй като с исковата молба не е предявен иск за обявяване недействителността на процесното споразумение, а предявеният иск по чл.33, ал.1 ЗЗД за унищожението му е отхвърлен с първоинстанционното решение, което е влязло в сила като необжалвано в тази му част, въззивният съд е приел, че е настъпило преобразуващото действие на спогодбата, като е зачел нейния материалноправен ефект.
При тези фактически данни, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле на касационно обжалване, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да бъде допуснат до касационен контрол поставеният материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от значение за крайния изход по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая формулираният от касатора материалноправен въпрос е за валидността на процесното извънсъдебно споразумение, аргументирано с твърдение за неговата недействителност, тъй като то ограничава възможността пострадалата да претендира по съдебен ред обезщетение в по-голям размер от полученото по споразумението и в тази връзка представлява недопустим отказ от права. Така поставения правен въпрос, обаче, е ирелевантен за изхода на конкретния спор, тъй като въобще не е бил предмет на делото и по него липсва изрично произнасяне от страна на съда. Видно от данните по делото, предявявайки иска по чл.407, ал.1/отм./ТЗ ищцата-касатор не се е позовала на нищожност на постигнатото с ответника споразумение, а е предявила иск за унищожението му на основание чл.33, ал.1 ЗЗД /като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия/, който иск е отхвърлен като неоснователен и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Тълкувайки съдържанието на процесния споразумителен протокол, решаващият съд е направил извода, че спогодбата постигната в него изразява ясно волята на страните и обхваща претенцията-предмет на делото. Споразумението е подписано от представителите на страните по делото и има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено от страните по спогодбата и съдът е длъжен да се съобрази, зачитайки нейния материалноправен ефект. Спогодбата не е унищожена, а по делото липсват данни, че е поискано прогласяване на нейната нищожност, нито е посочено на коя императивна правна норма противоречи или някое от останалите основания за нищожност предвидени в чл.26 ЗЗД.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсват данни, че цитираното в касационната жалба решение по гр.дело № 1615/2011 год. на САС е влязло в сила, а останалите две решения на ВКС не обосновават наличието на противоречива съдебна практика по поставените в касационната жалба въпроси. Решението по н.дело № 751/1995 год. на ВКС-ІІ н.о. съдържа произнасяне по въпроса, че предварителен отказ от иск е процесуално недопустим, ако не е адресиран до съда в рамките на висящо съдебно производство. Това решение е неотносимо в конкретния случай, тъй като съдът е разгледал и се е поизнесъл по съществото по предявените искове, с които е бил сезиран, а не е прекратил производството поради недопустимост на заявените претенции. Решението по гр.дело № 2076/2011 год. на ВКС-V г.о. е постановено при различна фактическа обстановка и касае правоотношенията между застраховател и застрахован по чл.405/отм./ вр. с чл.408/отм./ТЗ, а не правоотношения между увредения и застрахователя на делинквента по прекия иск по чл.407/отм./ТЗ, какъвто е предмета на настоящото дело.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основания чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 235/13.02.2012 год., постановено по в.гр.дело № 2814/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: