6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………..…..……. и с участието на прокурора…….……….…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2087 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 3145 от 9.ІV.2015 г. на А. В. Р. от София и В. и К. М.– последните двама от [населено място], подадена против решение № 14 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 23.ІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 349/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 39/8.VІІІ.2014 г. на Ямболския ОС по гр. д. № 368/2013 г. С последното – на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД – е бил обявен за относително недействителен спрямо ищцовата [фирма]-София извършеният в нотариална форма договор от 15.Х.2008 г., по силата на който А. В. от [населено място] е продала на своя баща В. А. М. от [населено място] /през време на брака му с К. Н. М., т.е. в решим на СИО/ ? идеална част от недвижими имоти в [населено място]: апартамент с принадлежащите му таван, избено помещение и гаражна клетка № 4.
Оплакванията на тримата касатори са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде отхвърлен предявеният от кредитната институция конститутивен иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, вкл. ведно с присъждане на всички направени от тях разноски по водене на делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тримата касатори обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл следните три правни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона,у както и за развитието на правото: 1./ След като материалноправната уредба на П. иск по чл. 135 ЗЗД се намира систематично в гл. VІІ на Закона за задълженията и договорите, озаглавена „Обезпечение на вземанията”, следва ли спрямо този иск да се прилагат правилата на Част четвърта от Гражданския процесуален кодекс, озаглавена „Обезпечително производство”?; 2./ Налице ли е знание за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и прилагали се презумпцията за знание по втората алинея на този законов текст по отношение на обезпечен с ипотека върху недвижим имот кредитор по банков ипотечен кредит?; 3./ Налице ли е знание за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и прилага ли се презумпцията по втората алинея на този законов текст по отношение на сделките, сключени по време на редовно обслужван договор за кредит, или това става само по отношение на сделките, сключени след настъпила предсрочна изискуемост или разваляне на този договор за кредит поради неизпълнението му?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Я. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите от тримата касатори оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 034 лв. (хиляда тридесет и четири лева), съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № Я-[ЕГН]/22.VІ.2015 г. .
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата съвместна касационна жалба на А. В. Р. от София и В. и К. М. – последните двама от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което искът на кредитната институция с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу настоящите трима касатори, е бил уважен, въззивната инстанция е приела, че в процесния случай е неприложима хипотезата по ал. 3 на същия законов текст, тъй като със сключването на 7.V.2007 г. на договора за ипотечен кредит банката ищец е придобила качеството на кредитор, а датиращото от 15.Х.2008 г. възмездно разпореждане на А. Р. с недвижимо имущество в патримониума на баща й е било предшествано от установено неизпълнение на договорните й задължения като кредитополучател и без по делото да е било успешно проведено обратно доказване, оборващо законовата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по това дело. Ето защо в случая се налага извод, че нито един от трите формулирани в изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им правни въпроса няма естеството на такъв, който надлежно да е бил включен в предмета на спора по делото и затова да е от значение за неговия изход. Напротив, всички те са с изцяло хипотетичен характер, а отговорът на първия от тях е даден с разпоредбата на чл. 389, ал. 2 ГПК, според която обезпечение може да бъде допуснато и по П. иск – независимо дали вече предявен или бъдещ. В заключение, при установеното в този исков процес по несъмнен начин обстоятелство, че А. Р. е предприела възмездно разпореждане със свое недвижимо имущество след като усвоеният от нея ипотечен кредит е бил обявен за предсрочно изискуем /на датата 21 май 2009 г./, не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Отделно от това, при липсата на наведени от тримата касатори доводи в подкрепа на който и да е от двата аспекта на единното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, се явява безпредметно обсъждането на приложно поле на касационното обжалване по това допълнително основание.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация банка искане за това, тримата касатори ще следва да бъдат осъдени – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплатят общо сума в размер на 1 034 лв., представляваща равностойността на изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Я.: съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № Я-[ЕГН] от 22.VІ.2015 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 23.ІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 349/2014 г.
О С Ъ Ж Д А касаторите А. В. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. VІІІ, ап. № 139, В. А. М., ЕГН [ЕГН], и К. Н. М., ЕГН [ЕГН] – последните двама от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплатят ОБЩО на ответната по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 034 лв. (хиляда тридесет и четири лева), представляваща равностойността на изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Я., съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № Я-[ЕГН]/22.VІ.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2087 по описа за 2015 г.