3
гр. д. № 968/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 256
София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 1 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 968 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. С., С. С. и Д. С. срещу решение от 05.02.2009 г. по гр. д. № 661/2009 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното по гр. д. № 445/2004 г. на И. районен съд, в частта, с която е допусната делба на втори и тавански етаж от жилищната сграда построена в УПИ ІІ-199, в кв. 10 по плана на[населено място] проход. Развит е довод за незаконосъобразност на извода, че касаторите не са придобили право на собственост върху тези етажи от сградата на основание давностно владение, осъществявано от 1992 г., когато правото на собственост върху тях е било реституирано по разпореждане на закона – ЗВСОНИ до предявяването на иска за делба през 2004 г. Относно предпоставката за допускане касационно обжалване е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК. Поддържа се че разрешеният от съда материалноправен въпрос е за това дали касаторите са придобили вещни права върху двата етажа, предмет на делба, на основание давностно владение. Поддържа се незаконосъобразност на извода, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на давностното владение, на което касаторите се позовават.
Ответницата по касация Г. П. намира жалбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че страните по делото са наследници на С. С. Х., от когото на основание чл. 9 ЗОЕГПНС е бил отчужден таванския етаж от сградата, построена в УПИ ІІІ-199, в кв. 10 по плана на[населено място], кв. М. проход. В съставения акт за държавна собственост № 104 от 2.10.1950 г. и № 76 от 07.07.1969 г. е отразено, че предмет на отчуждаване е бил само тавански етаж, а първите два остават за собственика. През 1974 г. е извършена делба между наследодателя и държавата и в дял на наследодателя е поставен урегулирания поземлен имот и първия етаж от сградата. След влизане в сила на ЗВСОНИ отчуждените втори и трети-тавански етажи са реституирани и са предмет на делба между страните. Касаторите са релевирали довод, че са владяли двата етажа след реституцията им за себе си и на това основание са придобили вещни права върху съсобствените на останалите наследници идеални части, поради което съсобствеността е прекратена и искът за делба е неоснователен.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос дали са осъществени всички елементи от фактическия състав на давностното владение и е намерил, че касаторите не са демонстрирали владение с намерение да придобият имота за себе си. Наред с това през 1994 г. те са били конституирани като страни в производство за делба на същия имот и то е завършило с решение, с което е допуснато извършване на делбата. Решението не е породило правни последици, тъй като делбата е била нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастие на всички съсобственици
Формулираният материалноправен въпрос дали касаторите са придобили вещни права върху целия имот, предмет на делба, на основание на давностно владение представлява давод за необоснованост на правния извод за осъществяване елементите от фактическия състав на този оригинерен способ. Неправилното му решаване се свързва с разрешаването на процесуалния въпрос за преценката на доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросът за преценка на доказателствата е решен при спазване на закона. Установеният факт на предявен в предходен период иск за делба сочи на противопоставяне на владението, върху втория и тавански етаж, доколкото такова е било установено. Относно таванския етаж е установено, че е необитаем поради лошо техническо състояние, което опровергава твърдението, че е владян от касаторите.
В изложението не е посочено в противоречие с коя задължителна практика е решен твърдяния материалноправен въпрос, поради което не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
Въпросът разрешен от съда относно това, кои етажи от сградата са отчуждени, е решен от съда също в съответствие с доказателствата по делото. По данни от А. от 2.10.1950 г. от С. Х. е отчужден третия полутавански етаж от жилищната сграда. на основание ПМС № 2118 от 14.07.1950 г. Този имот е описан и в съставения опис от 10.06.1950 г. на вилите, находящи се в курортното място „М. проход”, които са предложени за отчуждаване на основание чл. 9 ЗОЕГПНС. По данни от писмо от 17.04.1953 г., изходящо от кметството на[населено място], на М. е предоставена: „ вила „Я.” собственост на С. Х. без партера”. Със съдебната спогодба в дял на наследодателя е предоставен същия партерен етаж. От тези данни е направен обоснован извод, че вторият етаж е бил отнет от собственика от държавата, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗОЕГПНС са реституирани втория и третия-полутавански етажи, които са предмет на делбата. Разрешеният въпрос за предмета на реституция в полза на наследниците на Х. е в съответствие с доказателствата по делото, поради което и по отношение на него не са налице предпоставки за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.02.2009 г. по гр. д. № 661/2009 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното по гр. д. № 445/2004 г. на И. районен съд, в частта, с която е допусната делба на втори и тавански етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ІІ-199, в кв. 10 по плана на[населено място] проход.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: