О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 18.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 876/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 234 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на Добричкия окръжен съд е отменено решение № 45 от 30.03.2007 г. по гр.д. № 128/05 г. на Районен съд- Балчик и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от И. Д. А. против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът като наследник на Н. И. Ш. е собственик на недвижим имот с площ 1 375 кв.м., заснет като части от имоти с идентификатори 02508.7.187 и 02508.7.186 по кадастралната карта на [населено място], заключен между зелените линии и защрихован със зелен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице от 15.05.2012 г. /л. 143 от делото/. Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. Д. А. чрез неговия пълномощник адв. М. Д.. Развити са подробно доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил няколко правни въпроса, които счита, че са обусловили изхода на делото и по отношение на които са налице специалните критерии на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не е взело становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца – Н. И. Ш. и други физически лица са били собственици на имот с площ 2 930 кв.м, съставляващ имот пл.№ 32 по регулационния план на [населено място] от 1970 г., който е бил отчужден през 1980 г. заедно с имот пл.№ 31 за строителство на “П.” на МЗ- [населено място]. При влизане в сила на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. това мероприятие е било изцяло реализирано. Към 1988 г. са били изградени сградата на профилакториума, към която има прилежаща площ, определена съобразно нормативните изисквания с оглед броя легла в сградата. В рамките на б. имот пл.№ 32 е била проектирана и вътрешноквартална улица за обслужване на профилакториума на Д., изграден северно от процесния имот. Мероприятието, за което е било извършено отчуждаване, е засегнало имот пл.№ 32, в който понастоящем попадат свободна зелена площ, подпорна стена, сградата на профилакториума, част от вътрешнокварталната улица. Оттук въззивният съд е направил извод, че след като мероприятието, за което е бил отчужден имотът, е реализирано, решението на кмета на [община] от 28.04.1993 г., с което е отменено отчуждаването и е възстановена на наследниците на Н. И. Ш., П. Д. П., Н. Д. и Р. Д. собствеността върху 1375 кв.м. е незаконосъобразно, независимо, че този терен не е бил зает от сградата. По тези съображения е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот и е отхвърлил предявения иск.
За да обоснове противоречиво разрешаване на въпроса за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др, касаторът се позовава на решение № 589 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 328/08 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че за реституцията по този закон е от значение и да се определи каква е нормативно прилежащата към сградата площ като част от реализираното мероприятие и е направен извод, че свободната площ, която не е функционално свързана със сградите, подлежи на възстановяване. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в друг смисъл, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 100 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на тези указания касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: