3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 13,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №768/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение № 106 от 01.12.2009 г. по гр.д. № 400/2009 г. на В. апелативен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба касаторът е заявил, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпроса за „ правната същност на постановлението за възлагане” бил от съществено значение за развитие на правото.Друг такъв въпрос бил този „ на какво да бъде дадено предимство – на възможността да бъде заобиколен закона и да се абсолютизира акта на съдебния изпълнител” или „да бъде осигурена възможност за съдебна защита на правата които са накърнени от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител”. Заявил е, че в тази връзка „ обръща внимание „ на решение №110/09г. на ВКС, ТК / приложено служебно/.В резултат на дадени по реда на чл.285 ГПК указания, касаторът е възпроизвел същото изложение, като е добавил лаконичен довод за неправилност на изводите на въззивния съд и е изложил своето разбиране за основателността на исковете. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени общо и хипотетично, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице установеност на такова основание касаторът следва да докаже наличие на една от лимитивно очертаните хипотези в т.1-3 на текста. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, довод за което може да бъде изведено от лаконичното отбелязване, че страната „ обръща внимание „ на решение №110/09г. на ВКС, ТК”, не се установява. Това основание, предполага обосноваване от страната, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен, правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочения от касатора акт и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, посоченото решение на ВКС е относимо към основанието, поради това, че е постановено по реда на чл.290 ГПК, но само като акт, включен в обхвата на сравняваните с въззивното решение съдебни актове, обуславащи наличие на предпоставките на основанието, тъй като неговото съдържание е неотносимо както към поставените от страната въпроси, така и към въззивното решение въобще, поради това, че дава отговор и съответно задължително тълкуване по въпросите за правното действие на вписаната възбрана при прехвърляне на собствеността върху имота от длъжника на трето лице, последвалата загуба на правосубектност на длъжника и свързаните с това права на взискателя, както и за вида и характера на исковата защита по чл.320 и чл.346 ГПК / отм./Тези въпроси изобщо не са разглеждани с обжалваното решение, което третира различна фактическа и правна обстановка, поради което е и ирелевантно за наличие на обсъжданото основание.
Лаконично развитите от касатора доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на неговото разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи , водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на хипотетични въпроси, в контекста на становището на страната по спора, нито възпроизвеждане на текста на основанието.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 01.12.2009 г. по гр.д. № 400/2009 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: