3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 317
С., 17,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 715 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение 10.02.2011 г. по гр.д. № 874/2010 г. на Софийски АС се: 1. Осъжда по същество Е. АД-С. да заплати на В. Г. от С. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. на основание чл.226,ал.1 КЗ ведно със законната лихва и д.такса., 2. Оставя в сила решението на СГС в останалата част, с която искът е отхвърлен до предявения размер.
Против решението са подали жалби и двете страни. Ищецът Г. го обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за 20 000 лв. и е осъден за юрисконсултско възнаграждение. Ответното АД е подало насрещна касационна жалба, без да уточни в коя част обжалва въззивното решение, но правото му се свежда само до присъденото от АС допълнително обезщетение в размер на 8 000 лв.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. По жалбата на ищеца, който дори не е посочил, че е касационна.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се прави възражение за неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се явява крайно занижено. ВКС трябвало да прецени правилно ли е приложен чл.52 ЗЗД. Най-противоречива е била съдебната практика по прилагане на чл.52 ЗЗД. “В хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК следва да се отбележи, че прилагането на чл.52 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства, за да не се стига от съдилищата до различни изводи, което макар че в случая се касае до казуално тълкуване ще доведе и до развитие на правото.”
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
2. По насрещната касационна жалба на ответното АД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди само, че обжалваното решение е в противоречие с две решения на ВКС. Според едното решение за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на смърт са присъдени суми от по 15 000 лв., а според другото за счупени пети и седми прешлен съдът е определил обезщетение в размер на 4 000 лв.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.02.2011 г. по гр.д. № 874/2010 г. на Софийски АС в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: