4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
[населено място] 30. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №81 по описа за 2015 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на М. К. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Н., срещу определение от 07.11.2014г. по в.ч.гр.д.№1900/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.10.2014г. по гр.д.№9235/2013г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната касационна жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от установяването по предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД и чл.124 ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образуванано по искова молба на М. К. С. срещу [фирма], [населено място], и срещу Община – Бургас с твърдения, на които основава исковете си, че ответното дружество периодично се е снабдявало с изпълнителни листи против нея за дължими суми за консумирани вода и ВиК услуги за обитаваното от нея жилище, в което тя е наемател, настанен от Общината; че търговецът обосновава претенциите си със съществуващо между него и [община] облигационно правоотношение; че съгласно Общите условия на дружеството, тя, като лице потребяващо вода и ВиК услуги е задължена да заплаща стойността им и че на това основание срещу нея са образувани гр.д.№ 5624/2010 г. по описа на БРС и гр.д.№ 2842/2013 г. по описа на БРС по предявени от [фирма] установителни искове по чл.422 ГПК. Прието е, че именно заведените производства по чл.422 ГПК за установяване на вземания по постановени заповеди за изпълнение на парично задължение дават основание на ищцата да твърди, че има правен интерес от установителните искове по настоящото дело, в което да установи със сила на присъдено нещо нищожността на договор за водоснабдяване и/или канализация № дог-55/2012г., вх.№ 7000-5377-1/31.10.2012г, сключен между [фирма] [населено място] и [община], поради противоречието му със закона – Наредба № 4/ 14.09.2004 г. на МРРБ, по отношение на ищцата и ВиК” ЕАД, както и по отношение на ишцата и [община]; поради заобикаляне на закона – Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, по отношение на ищцата и ВиК” ЕАД, както и по отношение на ишцата и [община] и поради липса на представителна власт от страна на [община] при сключването на договора, по отношение на ищцата и ВиК” ЕАД, както и по отношение на ишцата и [община]. Обективно съединени са също иск с предмет обявяване нищожността на Общите условия, обявени от [фирма] [населено място] за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК-оператор [населено място], поради противоречието им със закона – Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, по отношение на ищцата и ВиК” ЕАД, както и по отношение на ищцата и [община]; както и обективно съединен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ищцата, на [фирма] [населено място] и на [община], че между [община] и [фирма], [населено място] не съществува облигационно правоотношение, по силата на което [фирма] [населено място] да предоставя ВиК-услуги за имот, представляващ апартамент с хол и кухня /гарсониера/, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] собственост на [община], на който ищцата М. С. е наемател. С въззивното определение е прието следното: при положение, че между страните са висящи други дела, в които безспорно е можело и са въведени доводи относно действителността на сключените между [община] и [фирма] договори, както и относно ОУ на дружеството, при които доставя ВиК услуги на своите потребители, недопустимо е правната валидност на същите договори и на ОУ да се установява паралелно в отделен процес.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове основание наличието на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „съществува ли за ищцата правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожност на договор, по който не е страна, но поражда за нея задължения, за прогласяване нищожност на едностранно издадени от [фирма] общи условия за доставка на вик услуги, които пораждат за нея задължения; за установяване несъществуване на облигационно правоотношение между Община-Бургас и [фирма] Бургас, отделно от висящ правен спор за парично вземане на [фирма] срещу ищцата, по чл.422 ГПК, основан на твърдението за съществуване на облигационна връзка между ответниците, основана на договора за предоставяне на ВиК-услуги, предвид преюдициалния характер на тези искове спрямо правни спорове, предмет на висящи граждански дела между същите страни /гр.д.№3323/13г. на БРС, гр.д.№10943/13г. на БРС и гр.д.№2842/13г.на БРС/; налице ли е отвод за висящ правен спор при положение, че липсва обективен идентитет между гр.д.№9235/2013г. на БРС и гр.д.№2842/2013г. на БРС”. Първият и третият от поставените от жалбоподателя въпроси не са разрешени с обжалваното въззивно определение – въззивният съд не е намерил процесуална пречка поради това, че ищцата не е страна по атакувания договор и общи условия, нито се е позовал на идентитет в предмета на двете дела – такива мотиви не са изложени във въззивното определение, поради което тези от поставените въпроси не са от значение за конкретното дело и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С въззивното определение е разрешен вторият от поставените от жалбоподателя въпроси – въззивният съд е приел, че не налице правен интерес за ищеца да предяви иск в отделен процес за несъществуване на правоотношение при наличие на друг висящ правен спор за парично вземане между същите страни, което се основава на твърдението за съществуването на същото това правоотношение. По този въпрос обаче не е налице соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът сочи, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 133/22.11.2011г. по т.д. № 17/2011 г., т.к., I т.о. на ВКС, решение № 183 от 04.06.2010г. по гр.д. № 3887/2008 г., III г.о. на ВКС и решение №299 от 09.01.2012г. Първите две от посочените решения касаят допустимостта на установителен иск с предмет правоотношение или субективно право в случаите, в които това право е смутено от правния спор, но и в двата случая преди установителния иск не е образувано друго висящо производство за вземане между същите страни, което се основава на твърдението за съществуването на същото това правоотношение. Първото решение разглежда въпроса за правния интерес на ищеца по иск за прогласяване на нищожност на договор за ипотека сключен с дружество, в което той е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права. Второто решение се отнася до допустимостта на установителен иск за собственост, когато е възможно предявяването на осъдителен иск. Следователно сочената от касатора практика на ВКС е постановена по правни въпроси, различни от поставения от касатора. В третото от представените от жалбоподателя решения е дадено разрешение на първия от поставените от касатора въпроси, който както се посочи по-горе не е разрешен с обжалваното въззивно решение като процесуална пречка за разглеждане на предявените искове. Не е налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното определение с тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.7 и мотивите към него, както неоснователно се твърди от касатора, тъй като не е разрешен въпросът за правния интерес, разрешен с въззивното определение.
Частният жалбоподател сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК „ доколкото липсва съдебна практика по отношение на правния интерес от самостоятелно предявяване на преюдициален иск отделно от процеса за обусловения иск” и „се налага тълкуване от гледна точка на необходимостта от постигане на сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение преди разрешаването на спора по обусловения иск, когато този иск е с материален интерес и е налице ограничението по чл.280, ал.2 ГПК” с доводи, че „ответникът по установителен иск за вземане по чл.422 ГПК, който твърди липсата на правоотношение с ищеца, на основание на което вземането се претендира, въобще не може да защити своя интерес, доказвайки възражението си, дори да е предявено с насрещен или инцидентен установителен иск, че между него и ищеца облигационно правоотношение не съществува”. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.11.2014г. по в.ч.гр.д.№1900/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.10.2014г. по гр.д.№9235/2013г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: