4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6231 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. П.-К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 15.08.2014г., постановено по в.гр.д.№576/2014г. на Окръжен съд – Хасково, с което е обезсилено решение от 27.05.2014г. по гр.д.№124/2013г. на Районен съд – Ивайловград и делото е върнато за ново разглеждане.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Община – И., чрез процесуален представител адв.П., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. И. П.-К. срещу Община – И. за признаване за незаконосъобразно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №729/27.11.2013г. на кмета на Община – И.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Дом за стари хора – [населено място]”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1, КТ.
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение поради липса на процесуална легитимация на ответника по трудовия спор, като се е позовал на ТР №1/30.03.2012г. ОСГК на ВКС, съгласно което: надлежният ответник по иск по чл.344, ал.1 КТ, предявен от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.1 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган; съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или акт на МС трудовият договор се сключва от горестоящия спрямо работодателя орган.
Такава хипотеза е предвидена в чл.18а, ал.1 и ал.2 от Закона за социално подпомагане. В посочените разпоредби е уредено, че кметът на съответната община може да управлява социалните услуги на територията й, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, в която хипотеза /с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал.3, какъвто безспорно не е настоящият случай/ работодател на персонала е ръководителят на съответното звено, предоставящо социалната услуга, а трудовият договор за ръководител на съответното звено, предоставящо социалната услуга, се сключва от кмета на съответната община. Видно от Правилник за устройството и дейността на Дом за стари хора-И., приет от Общински съвет-И., домът е специализирана институция по смисъла на чл.36, ал.3, т.3 ППЗСП, държавна дейност, финансирана от държавния бюджет чрез общинския бюджет. Длъжността директор на Дом за стари хора-И., първо, е предвидена за заемане при работодател, характерът на дейността на който я определя като общинска институция за задоволяване на обществени потребности в сферата на социалната политика и второ, законът овластява кмета на Община – И., като висшестоящ спрямо работодателя Дом за стари хора-И., едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19 ЗА, на когото са предоставени правомощия за упражняване на управление на такива институции при осъществяване на държавната и общинската политика в социалната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя Дом за стари хора-И., по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на работодателска власт. Налице е предвидена в чл.18а, ал.1 и ал.2 З. хипотеза на чл.61, ал.2 КТ; трудовият договор за длъжността директор на Дом за стари хора – И. е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.1 КТ и съгласно приетото с ТР №1/30.03.2012г. ОСГК на ВКС надлежният ответник по иск по чл.344, ал.1 КТ е Дом за стари хора – И., а не Община-И., както е прието и в обжалваното въззивно решение. Това разрешение по конкретното дело не е в противоречие, а е в съответствие с ТР №1/30.03.2012г. ОСГК на ВКС, поради което не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: „кой е надлежната пасивно легитимирана страна по исковете по чл.344, ал.1 КТ в случай, когато трудовото правоотношение с уволнената служителка е възникнало по силата на трудов договор, сключен с кмета на община, определящ назначението й като директор на специализирана институция по чл.36, ал.3, т.3 ППЗСП и е прекратен със заповед на същия кмет поради дисциплинарно уволнение и следва ли в този случай общината да се приеме със статут на по-горестоящ административен орган”. С посоченото тълкувателно решение е преодоляна противоречивата практика на ВКС, изразена в посочени от касатора решения по чл.290 ГПК, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
Въззивното решение не е в противоречие с ТР №1/30.03.2012г. ОСГК на ВКС и по въпроса на касатора: „в случай на неучастие на ненадлежна пасивно легитимирана страна в производството пред първата инстанция, следва ли въззивният съд да обезсилва решението на първоинстанционния и да връща делото за ново разглеждане на същия съд или следва да укаже на ищеца да отстрани недостатъка в пасивната легитимация по иска в срок и ако това бъде сторено, да пристъпи към проверка правилността на решението, а ако не бъде сторено в срок – да прекрати производството по делото”. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. С посоченото по-горе ТР № 1/2012г. ОСГК на ВКС е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. изр. първо 2 КТ, е работодателят, а не по-горестоящият спрямо него орган. В мотивите на тълкувателното решение е даден отговор и на поставения въпрос. Ако при проверката за процесуалната легитимация на страните съдът констатира, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност като предприеме действия за конституиране на надлежен ответник. При неизпълнение на указанието производството по делото следва да бъде прекратено. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№1431/2013г. на ВКС, ІІІг.о., с което не е разрешен поставения въпрос, а друг въпрос: за надлежния ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ в случаите /какъвто безспорно не е настоящият/, в които трудовото правоотношение е възникнало с един работодател, но впоследствие в резултат на създадена обособена структура за извършване на конкретна трудова дейност, последващите допълнителни трудови споразумения са сключени с този правен субект, който е издал и уволнителната заповед.
Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.08.2014г., постановено по в.гр.д.№576/2014г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: