О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С. 09.06. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №4341/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. М. и П. Д. М., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Н. С., срещу въззивно решение № 989/14.07.2016г. по гр.д. № 1195/2015г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от тях срещу [община] иск за предаване владението на 488 кв.м. от ПИ идентификатор 07598.305.447 по КК и КР на [населено място]. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси : допустимо ли е с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти да се определят необходимите площи по чл.16 ЗУТ за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, които надвишават 25% от площта на имотите; допустимо ли е общината да стане собственик на имоти или части от имоти с влизане в сила на подробния устройствен план по чл.16,ал.1 ЗУТ в случаите, когато тези части надвишават 25% от площта на имота.
Ответникът по касационната жалба [община], област В., оспорва касационната жалба в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 1003/2015г. по гр.д. № 17911/2013г. Варненския районен съд, в частта с което са отхвърлени исковете на М. П. М. и П. Д. М. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 07598.305.447 по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г., за разликата над площта над 488кв.м. до посочената 493кв.м. и е прекратено производството по делото в същата част. В астаналата част, с която са отхвърлени исковете на М. М. и П. Д. М. срещу [община] с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване владението на реална част с площ от 488кв.м. от ПИ идентификатор 07598.305.447 по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006г., отразена в скицата към заключението на техническата експертиза.
Въззивният съд е приел, че ищците претендират правото на собственост на спорната реална част въз основа на договори за покупко-продажба отделни реални части, включени неурегулирани поземлени имоти, обективирани в четири нотариални акта. Ответната община започнала производство по отчуждаване на част от собствените им имоти за изграждане на транспорната инфраструктура на [населено място], което не е проведено. Претендираната площ, съгласно изготвена скица на СТЕ, попада върху изградените улици с идентификатор 07598.305.447 и 07598.305.377. Въззивният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства, както и заключенията на техническата експертиза. Приел е,че с писмо изх. № ГД26-00/16/2001г. Общинска администрация Бяла е възложила трасирането на улиците и парцелите, засегнати от предстоящото мероприятие по изграждане на битова канализация в[жк]и необходимостта от отваряне на проектните улици, включително тези по настоящия спор. С решение № 29-216/09.04.2001г. на Председателя на ОбС на [населено място] е одобрено откриването на производство за отчуждаване на части от имоти, попадащи в трасето на проектни улици с определени осеви точки, между които и осови точки 365-371-372 и осови точки 484-383-371, попадащи по трасето на улиците днес с идентификатори 07598.305.477 и 07598.305.377, на основание чл. 93 ЗТСУ и чл. 262 ППЗТСУ. Няма данни процедурата да е приключила с окончателен акт. С оглед промененото предназначение на земята в кв. 130 от [населено място], възстановена на бивши собственици и с цел урегулиране на имотите и предстояща строителна инициатива, от земя за „спорт и озеленяване” в земя за „жилищни нужди” с решение № 56-583/25.04.2003г. на ОбС-Бяла е изготвен предварителен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на кв. 130 по плана на [населено място], приет от ОЕСУТ към [община] на 25.09.2003г. и обнародван в ДВ бр. 100/14.11.2003г. С решение № 4-41 ОбС-Бяла е одобрен предварителният проект за изменение на ПУП-ПРЗ на кв. 130 по устройствения план на [населено място]. Това решение е обнародвано в ДВ бр. 4/2004г. и е влязло в сила на 02.02.2004г. От заключенията на техническата експертиза е прието за установено, че до одобряването на ЗРП от 1993г. закупените от ищците имоти са попадали извън регулационните граници на [населено място] в терен, предоставен на различни предприятия за строителството на лека материална база за отдих-лагери. В процесния терен са се намирали имоти пл. №№ 1148, 1149 и 1150, попадащи в кв. 113, 114 и 130. Северно от квартал 113 минавала улица. Със ЗРП от 1993г. е проектирана улица, отклоняваща се в югоизточна посока, разделяща квартали 113 и 114 от квартал 130 и перпендикулярни улици, оформящи тези квартали. Така през имот пл. № 1150 минала улица, по осови точки 365-371-372 и перпендикулярната й към о.т. 371, разделяща квартал 113 от квартал 114. Със ЗРП е образуван парцел ІІІ-1149,1150 в кв. 113, парцели ІV-1149 и V-1150 в кв. 114. Към този момент в квартал 130 е останала част от имот пл. № 1150, без да е урегулирана. С нотариални актове № 32/1995г. и № 33/1995г. М. закупили части от парцел ІІІ-1149, 1150 в кв. 113. Извършено е било изменение на уличната и дворищната регулация, като западната граница на парцел ІІІ-1149, 1150 е била изместена в източна посока. В източна посока е променено и трасето на улицата между квартали 113 и 114, и 130. Според експертите не може да бъде установено кога точно е извършено изменението, но видно от нотариален акт № 2160/1999г. М. е купил още 440кв.м.ид.ч., посочени като такива от имот пл. № 1150, целият от 781кв.м., при описаните граници. Вещите лица са индивидуализирали закупената ид.ч. като площта, с която е увеличена площта на УПИ ІІІІ1149, 1150 в кв. 113, и с която съответства на имота с идентификатор 07598305.232 по КК и КР на [населено място]. С нотариален акт №2/2002г. М. са закупили и имот пл. № 1723 в кв. 130 по плана на [населено място], образуван при делбата на имот пл. № 1150, предвид издадената в тази връзка заповед № 94/11.08.1998г. Спорната реална част е в обхвата на площта, очертана със син контур и попада върху площта на имота пл. № 1723.
Въззивният съд е приел, че решение № 29-216/2001г. относно отчуждаването на части от имоти, като бъдат приложени разпоредбите на чл. 93 ЗТСУ и чл. 262 ППЗТСУ не поражда правно действие,тъй като ЗТСУ е отменен, считано от 31.03.2001г. Няма издадена заповед за отчуждаване по стария ред, поради което § 9 от ПЗР на ЗУТ не намира приложение. Няма издадена заповед и по реда на ЗУТ. Няма данни да е завършено производството по отчуждаване, доколкото не е определено, още по-малко заплатено обезщетение. Одобреният през 1993г. ЗРП няма непосредствено отчуждително действие, тъй като се изисква провеждането на специалната процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците. Но това би имало значение за изхода на спора, ако спорната реална част, оцветена в жълто и попадаща в обхвата на синия контур на скицата на л. 72 от въззивното дело, беше част от УПИ ІІІ-1149,1150, в кв. 113 по РП на [населено място], но тя попада в площта на имот № 1723 в кв. 130-1. Доколкото по отношение на този имот е проведена процедура по одобряване изменение на ПУП-ПР и ПЗ на кв. 130-1, 130-2, 130-3 и 130-4 и решение № 4-41/21.12.2003г. е влязло в законна сила на 02.02.2004., като е отреден за М. УПИ І-1723, то спорната реална част представлява земя по чл.16 ЗУТ и собствениците са прехвърлили собствеността й на Общината. За неоснователно е прието оплакването, че изменението на ПУП-ПРЗ не е станало по реда на чл. 16 ЗУТ, а по този по чл. 129, ал. 1 ЗУТ, тъй като разпоредбата на чл. 16 от ЗУТ препраща към процедирането на ПУП – Глава седма, Раздел ІІІ „Създаване, обявяване и одобряване на устройствени планове”,в който раздел е и чл.129,ал.1 ЗУТ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 т1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, представляващ твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда.
В разглеждания случай формулираните от касаторите въпрос следва да се приемат за неотносим към изхода на делото. Решаващите изводи в обжалваното решение са, че е проведена процедура по одобряване изменение на ПУП-ПР и ПЗ на кв. 130-1, 130-2, 130-3 и 130-4 и решение № 4-41/21.12.2003г. е влязло в законна сила на 02.02.2004., като за М. е отреден УПИ І-1723, а спорната реална част представлява земя по чл. 16 ЗУТ и собствениците са прехвърлили собствеността й на Общината. Съобразно чл.16 ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфрастр,ктура – публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процесната част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25%. В предмета на спора пред въззивния съд не е включен въпросът дали с ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти могат да се определят необходимите площи по чл.16 ЗУТ за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, които надвишават 25% от площта на имотите и въобще какъв процент от имотите представлява в случая определената необходима площ. Не е обсъждан въпросът дали определената площ с влязлата в сила заповед по чл.16,ал.1 ЗУТ, надвишава 25% или не.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 989/14.07.2016г. по гр.д. № 1195/2015г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: