О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 16.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 183 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В., против въззивно решение на Окръжен съд – Видин, с което се оставя в сила решение на Районен съд – Видин. С последното е отхвърлен, като неоснователен предявения от О. В. ревандикационен иск, като е прието, че ответника по делото „В” АД/в ликвидация/ е собственик на процесната сграда, представляваща масивна едноетажна сграда с разгъната застроена площ от 442 кв.м. – „З”, находяща се в гр. В..
В изложението към касационната жалба се сочи, че с решението си въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане до касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, както и се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата – „В” АД/в ликвидация/ и третите лица-помагачи не са представили отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, процесуално допустима е, доколкото е насочена против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и с оглед обжалваемия интерес /над 1000 лева/.
За да приеме, че предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, въззивния съд е счел за недоказано твърдението на ищеца, че е собственик на недвижимия имот, предмет на спора за собственост. Приел е, че не са налице предпоставките на пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като ал.2 на същата разпоредба не допуска имотът да е станал общинска собственост, с влизането в сила на същия закон.
Сочения процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд от жалбоподателя е, задължителни ли са указанията на ВКС, дадени с отменително решение – допускане на съдебно – техническа експертиза и излагането на свои мотиви, доколкото се твърди, че съдът е повторил изцяло мотивите на решението, отменено от Върховния касационен съд. Горното, според жалбоподателя е в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, като сочените решения са на състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, както и противоречиво разрешавани от съдилищата.
За да отмени постановеното на 10.07.2007 година въззивно решение на Окръжен съд – Видин, постановено по същия спор, ВКС е приел, че исковата молба на ищеца О. В. не отговаря на изискванията относно посочването на конкретните правопораждащи юридически факти, на които ищецът основава своите твърдения, че е собственик на имота, предвид търсената защита по предявения ревандикацонен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Дадени са указания за действията на въззивния съд при новото разглеждан на делото, в съответствие с указанията на т.4 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, по отстраняването на нередовностите на исковата молба. В изпълнение на указанията, окръжния съд е оставил без движение производството по делото, като е дал указания в горния смисъл. С молба от 15.04.2009 год., ищецът е посочил, че процесната сграда е построена със средства на населението на общината чрез самооблагане – основание по чл.2, ал.2, т.2 от ЗОС, в редакцията му към издаването на акта за общинска собственост през 1999 година. С последваща молба, отново с оглед указанията на въззивния съд, ищецът е посочил основанието, на което твърди че е собственик, а именно, че имотът е публична общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС – в редакцията му към 1999 година, т.е. имотът е предназначен за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и администрация. Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза със задача, да даде заключение за това, дали сградата, предмет на спора между страните по технически характер и предназначение е за спортно обслужване на населението на общината, като вещото лице е дало положителен отговор на така поставената задача. С оглед приетата фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота, тъй като същия към момента на влизането в сила на ЗМСМА е бил включен в капитала на ответното търговско дружество с държавно имущество, а разпоредбата на пар. 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА ограничава обектите, годни да станат собственост на общините, ако същите са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, каквото безспорно е ответника по делото.
Действително е налице припокриване на мотивите на обжалваното решение с тези на отмененото решение при първото разглеждане на спора от Окръжен съд – Видин, но това само по себе си не представлява произнасяне по процесуалноправен въпрос, а въпрос на мотивираност на съдебния акт, което не следва да се преценява в производството по чл.288 от ГПК по допустимостта на касационното обжалване. Въззивния съд е изпълнил указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, като е дал указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба и е допуснал съдебно-техническата експертиза съгласно същите указания. Предвид и уточнението, направено от ищеца на правопораждащия факт, от който черпи правата на собственик, съдът е постановил своето решение, като необсъждането на заключението на вещото лице е въпрос по относимостта на това доказателство, като предвид наличието на ограничението на пар.7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, съдът е счел, че заключението на вещото лице и отговора на задачата са неотносими към спора. Съдът е съобразил събирането на доказателствата по делото, както и указанията към ищеца със задължителните указания на ВКС, като в този смисъл не е налице противоречие на произнасянето по повдигнатия процесуалноправен въпрос от въззивния съд с практиката на ВКС по приложението на задължителните указания и разпоредбата на чл.218з, ал.1 изр.второ от ГПК /отм./.
Материалноправния въпрос, посочен от жалбоподателя е ”относно собствеността на процесната сграда”. Така формулиран, материалноправния въпрос не може да доведе до извод за наличие на основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение. В производството по ревандикационния иск въпросът за собствеността е от решаващо значение, като дали ищецът е собственик или не, съдът решава въз основа на възприетата от него фактическа обстановка, като в настоящия случай въззивния съд е приел, че правото на собственост не принадлежи на ищеца. Преценка за обосноваността на този извод, каквито са доводите на жалбоподателя не може да се прави от касационния съд в производството по чл.288 от ГПК, както и необосноваността не може да бъде основание за допускане до касационно обжалване на същото основание. По така формулирания материалноправен въпрос, доколко въпросът за собствеността е основен при предявяването на иска за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, е налице обилна и непротиворечива съдебна практика и не се налага тълкуването на закона.
Предвид гореизложеното, състава на ВКС счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Видин.
Водим от горното, състав на гражданската колегия на ВКС, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №134/15.10.2009 година, постановено от Окръжен съд – Видин, по гр.д. № 299/2009 година, с което е оставено в сила решение №440/16.01.2003 година на Районен съд – Видин, постановено по гр.д. № 224/2001 година.
Председател: Членове: 1. 2.