О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 12.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3182/ 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 244 от 02.07.2015 г. по т. д. № 284/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 117 от 09.03.2015 г. по т. д. № 80/2014 г. С първоинстанционния акт е отхвърлена молбата на Агенцията за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място], област П..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с извода за отсъствие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради това, че затрудненията му са временни, както и че същото разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си към кредиторите. Според касатора, констатацията на въззивния съд, че притежаваните от длъжника активи, които са само дълготрайни и се състоят от отпуснати заеми на други юридически лица и от значителни по стойност недвижими имоти, не е достатъчна, за да се приложи разпоредбата на чл. 631, пр. 2 ТЗ, а е необходимо да бъде изследван характерът на активите, с оглед преценката дали е налице опасност от увреждане интересите на кредиторите, каквато в случая решаващият състав не е извършил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване, е поставен въпросът: „Следва ли при преценката дали длъжникът притежава имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, да бъдат взети предвид както краткотрайните, така и дълготрайните материални активи на длъжника”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е решаван противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), в подкрепа на което са посочени решения на ВКС, V г. о. постановени по реда на отменения ГПК – решение № 1913 от 01.12.1998 г. по гр. д. № 1459/1998 г., решение № 1996 от 09.12.1998г. по гр. д. № 2303/1998 г., решение № 532 от 14.05.1996 г. по гр. д. № 312/1996 г. и решение № 1050 от 30.06.1999 г. по гр. д. № 2308/1998 г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], област П. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 02.10.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от въззивния съд срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на Национална агенция за приходите за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], въззивният съд е счел, че не е налице третата предпоставка по чл. 608, ал. 1 ТЗ, а именно – затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. При преценката относно обективното икономическо състояние на ответното дружество решаващият състав е съобразил, че през целия период от образуването си същото не е извършвало стопанска дейност; че единственият негов кредитор е НАП със заявените в производството публични вземания; че длъжникът е предоставил кредити на юридически лица в размер на 15 125 188 лв., осигуряващи заплащане на дивиденти от договорени лихви и отчита печалби, както и че притежава недвижими имоти, чиято пазарна стойност е над 5 956 200 лв. С оглед на доказателствата по делото, въззивната инстанция е споделила извода на първостепенния съд, че ответникът няма затруднения да погаси задълженията си към молителя като единствен негов кредитор, че не е налице спиране на плащанията към други кредитори и че разполага с достатъчно имущество за покриване на публичните си задължения към НАП.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касатора въпрос е от значение при преценката относно наличието на предпоставките на чл. 631 ТЗ. В случая, обаче, видно от мотивите на обжалвания акт, този въпрос не е обуславящ изхода на делото и поради това не може да се счете за отговарящ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Анализирайки всички събрани в процеса доказателства, въззивният съд е приел, че независимо от увеличената му задлъжнялост през последните две години от изследвания период, ответното дружество няма затруднения да погаси задълженията си към единствения свой кредитор – НАП, тъй като предоставените кредити на други юридически лица му осигуряват заплащане на дивиденти от договорените лихви, а също и предвид притежаваните от него имоти на значителна стойност. С оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, решаващият състав е съобразил и обстоятелството, че при липсата изобщо на започнала търговска дейност от страна на длъжника и при липсата на други кредитори, дори да се стигне до осребряване на част от активите му, то това нито ще възпрепятства неговата дейност, нито ще застраши интересите на НАП като единствен кредитор, още повече, че същият разполага с предоставените му от ДОПК широки правомощия за обезпечи вземанията си и да ги събере принудително, включително да конкурира съда по несъстоятелността при изпълнението. Следователно, изводът на въззивния съд за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е резултат от преценката на конкретните факти по делото, а не е обусловен само от въпроса дали дълготрайните активи следва да се вземат предвид при преценката на визираната в чл. 631 ТЗ предпоставка „достатъчно имущество”. Що се отнася до правилността на този извод, същата не може да бъде обсъждана в настоящото производство съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване и затова не следва да се преценява наличието на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1,т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 244 от 02.07.2015 г. по т. д. № 284/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: