О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 05.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4109 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. срещу решение № 757 от 30.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6576 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., XII състав, с което е потвърдено решение № 5853 от 10.08.2017 г. по гр.д. № 15672 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., I-17 състав, за отхвърляне на предявения от С. Н. К. срещу В. А. К. и Д. Х. К. иск с правно основание чл.227, ал.1, буква „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на апартамент 36, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“В“, ет.4, отразен в нотариален акт № , том LLLXXXIX, дело № от 20.11.1997 г. на нотариус при СНС при СРС, за една втора идеална част от апартамента, както и по частна жалба срещу определение № 2102 от 4.7.2018 г. по същото дело на Софийския апелативен съд за отхвърляне на молбата на жалбоподателката за изменение на решението в частта за разноските.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност на решението която се състои в нарушения на съдопроизводствени правила и злоупотреба с право от страна на ответницата Д. К.. Процесуалните нарушения на съда са необоснованост на въззивното решение, липсата на мотиви, необсъждане на доказателствата в тяхната цялост и произнасяне по възражение, което не е направено с отговора на исковата молба и е преклудирано. Ответницата Д. С. е трудоспособна, може да получава доходи, а освен това получава издръжка за малолетните си деца, но въпреки това отказва да дава издръжка на дарителката, което според касатора е злоупотреба с право. Определението, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, е неправилно според жалбоподателката, тъй като не е взето предвид нейното тежко материално положение и не е обсъдено възражението и за прекомерност на адвокатския хонорар, който е удвоен за защита срещу една и съща претенция.
Ответниците по касационната и частната жалби В. К. и Д. К. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват жалбите и по същество. Претендират за заплащане на 1 500 лв. разноски за касационното производство за всяка една от тях.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С. К. и нейният съпруг С. К. са надарили през 1997 г. своя син Х. К. с процесния апартамент, запазвайки си право на ползване. Дарителят С. К. е починал през 2004 г., а надареният Х. К.-на 9.01.2015 г. След смъртта на сина си С. К. е завела иск за отмяна на дарението срещу неговите наследници, уточнявайки в първото по делото заседание, че приживе е поискала издръжка от сина си, който и е предоставял парични средства. След неговата смърт обаче наследниците са отказали да плащат издръжка, поради което е поискала отмяна на дарението.
Ответниците в отговорите на исковата молба са възразили, че за едната втора идеална част от апартамента, принадлежала на покойния С. К., искът е недопустим, а за другата една втора идеална част е неоснователен, тъй като не са в състояние да дават поисканата издръжка. Д. К. изрично е посочила, че издържа две малолетни деца, получава минимален доход, поради което поисканата издръжка от 300 лв. е непосилна и би я поставила в по-лошо положение в сравнение с ищцата.
Първоинстанционният съд е прекратил производството за едната втора идеална част от дарението, която е принадлежала на съпруга на ищцата, а за другата идеална част е отхвърлил иска. Въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната от ищцата отхвърлителна част. Приел е, че ищцата действително е имала нужда от издръжка, което се установява от приетите по делото доказателства/медицинска и счетоводна експертиза/. Счел е обаче за основателно своевременно повдигнатото в отговорите на исковата молба възражение на ответниците, че с даването на издръжка биха поставили себе си и лицата, които са задължени да издържат по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Посочил е, че са установили това възражение, за което носят доказателствената тежест. Д. К. е разведена, има задължения да дава издръжка на двете си малолетни деца, не работи по трудово или приравнено правоотношение и няма реализиран доход като търговец, който да и позволи да заплаща издръжка на дарителката. Същото се отнася и за другата ответница, чиято пенсия е 332,20 лв. и е в размер, който е по-малък от средномесечната издръжка за едно лице, определена от НОИ. Съдът е окачествил като неоснователни оплакванията на ищцата, че ответниците имат имущества на значителна стойност/недвижими имоти и леки автомобили/, които биха им позволили да заплащат претендираната издръжка. От представените справки от имотния регистър се установява, че Д. К. е придобила по продажба от своите родители апартамент, който е бил ипотекиран за задължение към „ОББ“ АД. Въпреки предоставените и съдебни удостоверения, ищцата не е доказала ответниците да притежават дялове в търговски дружества и леки автомобили.
При служебната проверка настоящата инстанция констатира, че са налице всички процесуални предпоставки за допустимост на обжалваното решение, поради което на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.
От съдържанието на решението на Софийския апелативен съд не могат да се констатират очевидни съществени процесуални нарушения, които се твърдят от касатора. Напротив-установява се, че са изложени достатъчно пълни, ясни и убедителни мотиви, обсъдени са всички налични доказателства по делото, без да бъдат пренебрегнати някои от тях. Въззивният съд е съобразил доказателствената тежест относно фактите, които са от значение за спорното право и се е произнесъл по своевременно повдигнатото възражение на ответниците в отговорите на исковата молба.
Твърдяната от касатора злоупотреба с право от страна на ответницата Д. С. не може да се окачестви като очевидна, тъй като не се установява от самото решение или от процесуалното и поведение. Такава злоупотреба би следвало да се докаже от касатора в хода на делото, а пред касационната инстанция-да се формулира като въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът обаче не е предприел такива процесуални действия, а само е изтъкнал в изложението неотносими към спора и недоказани спекулации, че Д. К. съжителства с човек, който има солидни доходи и луксозна кола.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Ето защо и определението, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта относно разноските, не може да се ревизира поради различен изход на спора. Това определение не страда от посочените от жалбоподателката пороци. В процесуалния закон тежкото имуществено положение не е предвидено като основание за освобождаване или намаляване на задължението за разноски към другата страна, поради което правилно въззивният съд не се е съобразил с това обстоятелство. Въпреки че фактическата и правна сложност не може да се окачестви като незначителна, адвокатското възнаграждение за всяка една от ответниците е било намалено от въззивния съд близо до установения в чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1/9.7.1004 г. минимум. При данъчната оценка на апартамента в размер на 28 944,30 лв. /стр.38 по описа на СГС/ цената на иска срещу всяка една от ответниците е 7 236,08 лв. и минималното възнаграждение е 691,80 лв., а въззивният съд е присъдил по 705 лв. за всяка. Следователно по-голямо намаление на възнаграждението не е обосновано, поради което обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбите по 1 500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 757 от 30.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6576 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., XII състав, за отхвърляне на предявения от С. Н. К. срещу В. А. К. и Д. Х. К. иск с правно основание чл.227, ал.1, буква „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на апартамент 36, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“В“, ет.4, отразен в нотариален акт № , том LLLXXXIX, дело № от 20.11.1997 г на нотариус при СНС при СРС, за една втора идеална част от апартамента.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2102 от 4.7.2018 г. по същото дело на Софийския апелативен съд за отхвърляне на молбата на С. Н. К. за изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА С. Н. К.-[ЕГН], да заплати на Д. Х. К.-[ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА С. Н. К.-[ЕГН], да заплати на В. А. К.-[ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: