3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1815 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. З. против определение № 979 от 19.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 5758 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение № 462 от 10.08.2018 г. по гр. д. № 455 по описа за 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса дали съдът може да прекрати производството по делото, когато след изтичане на срока за представяне на съдебно удостоверение за получаване на скица от Службата по геодезия, картография и кадастър е поискано издаване на ново удостоверение, но вече на името на наследодателя/собственика. Желае обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допускането касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд приема следното:
С определение от 12.10.2017 г. Кюстендилският районен съд е оставил исковата молба на М. З. без движение на първо място с указание да изложи конкретни обстоятелства с оглед ангажиране отговорността на ответната страна-с какъв акт, на кой орган и в полза на кои лица е реституиран имотът, за който се претендира обезщетение, а на второ място- да индивидуализира по надлежен начин този имот. Във връзка с индивидуализацията на имота ищцата действително е поискала от съда съдебно удостоверение, което да и послужи пред Агенцията по кадастъра за издаване на скица на имота, като е поискала удължаване на срока за изпълнение на указанията. Кюстендилският окръжен съд първоначално е удължил срока до 28.10.2017 г., а след това-до 13.12.2017 г. и поради неизпълнение на указанието за индивидуализация на имота е прекратил производството и е върнал исковата молба.
Софийският апелативен съд с определение № 1036 от 27.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1066 по описа за 2018 г. е приел, че ищцата не дължи по-точна индивидуализация на имота и е отменил прекратителното определение на първоинстанционния съд. След отмяната Кюстендилският окръжен съд е оставил отново без движение исковата молба с определение от 19.04.2018 г., като е дал указания на ищцата да изложи конкретни обстоятелства дали искът е свързан с твърдяно бездействие на административен орган по определяне на дължимо обезщетение по реда на ЗСПЗЗ за този имот. Тъй като уточнението от 16.5.2018 г. не е било прието за достатъчно, първоинстанционният съд е дал на 12.6.2018 г. указания на ищцата да посочи дали претендира сумата заради неоснователно обогатяване на общината, или заради неоснователно бездействие на лица от състава на ответника да изпълнят взето решение за изплащане на обезщетение на ищцата. Ищцата не е изпълнила тези указания, продължавайки да твърди в молбата си от 4.7.2018 г., че претенцията почива както на неоснователно обогатяване, така и на неоснователно бездействие на длъжностни лица да и изплатят обезщетение. Затова Кюстендилският окръжен съд, приемайки че уточнението е необходимо с оглед преценката на правната квалификация/чл.1 от ЗОДОВ или неоснователно обогатяване/ и съответно подведомствеността на предявения иск, но не е направено в предоставения срок, е прекратил производството. Този прекратителен съдебен акт е потвърден от Софийския апелативен съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение по съображения, че ищцата не е изпълнила указанията да внесе необходимата яснота в изложението на обстоятелствата.
От изложеното дотук е видно, че мотивите в обжалваното определение не са свързани с необходимостта от удължаване на срока за представяне на скица за имота. Формулираният от касатора въпрос се отнася до мотивите на предходното прекратително определение, което е било отменено. Следователно въпросът е без значение за изхода на настоящия спор, който касае всъщност други проблеми: необходимостта от уточнение на обстоятелствената част на исковата молба и възможността да се поддържат две различни фактически основания на предявения иск, които обуславят и различна подведомственост на спора. След като посоченият от касатора въпрос не обуславя изхода на спора, касационно обжалване не следва да се допуска. Този въпрос определя рамките, в които се селектират касационните жалби. К. съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо посочването на правен въпрос, който не е от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване./ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 979 от 19.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 5758 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: