2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3382/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №422 от 10.05.2013 г. по т.д. № 24/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Решение №4329 от 01.11.2012 г. по гр.д. №2492/2012 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], и е постановено друго, с което е признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответника: 12 948.42 лв. – възнаграждение по Договор за консултантски услуги от 05.06.2009 г., със законната лихва от 22. 11. 2011 г.; 176.84 лв. – лихва върху главница 39 124.42 лв. за периода 28.09.2010 г. – 13.10.2010 г.; 811.09 лв. – лихва върху главница 19 124. 42 лв. за периода 13.10.2010 г. – 11.03.2011 г.; 261.67 лв. – лихва върху главница 17 124.42 лв. за периода 11.03.2011 г. – 03.05.2011 г.; 748.14 лв. – лихва върху главница 12 948.42 лв. за периода 03.05.2011 г. – 22. 11.2011 г.; и 299 лв. – разноски в производството по издаване на заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№18 782/2011г. на В., с оплакване за неправилност. В Изложение на основания за допустимост на касационна жалба жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По въпроса: съдът длъжен ли е да разгледа извънсъдебно признание, като го съпостави с всички доказателства, жалбоподателят сочи, че е релевантен за делото, съгласно Опр.№67/ 26.10.2010 г. по т.д.№328/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и е решен в противоречие със съдебната практика: Р.№3372/09.10.1959 г. по гр.д. №6888/1959 г. на ВС,І г.о.;Р.№694/17.11.2010 г. по гр.д.№280/2009 г. на ВКС,ІVг.о.;Опр.№220/12.03.2009 г. по гр.д.№4415/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; Опр.№800/17.07.2009 г. по гр.д.№ 312/2009 г. на ВКС, ІV г.о. По въпроса: задължен ли е съдът да разгледа и обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните, жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика:Р.№422/18.07.1997г.по гр.д.№250/1997г. на ВКС; Опр.№1082/29.09.2009 г. по гр.д.№ 938/2009 г. на ВКС, І г.о., Р.№183 /25.02.2005 г. по гр.д.№439/2004 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№2850/23.01.2006 г. по гр.д.№ 2250/2004 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 280 и сл. ГПК и липсват касационни основания, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземания по реда на чл. 422 ГПК, който иск е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да отмени първоинстанционното решение и да признае за установено, че ищецът има вземане към ответника за възнаграждение по договор за изработка и за обезщетение за забавено плащане, въззивният съд е изложил, че сключеният от страните на 05.06.2009 г. Договор за консултантски услуги с оглед възложените действия, има характер на договор за изработка, и със Споразумение от 08.09.2010 г. страните са изразили воля за прекратяването му от датата на споразумението и възложителят се е задължил в срок 20 дни от същата дата да плати на изпълнителя 39 124.42 лв. по фактура №[ЕГН]/19.03.2010 г. за 32 603.69 лв. и фактура №000 0100043/08.09.2010 г. за 6520.73 лв. с ДДС. Направил е извод, че ищецът е приел да извърши конкретни действия по даване на съвети, съдействие по привличане на инвеститори, получаване на финансиране и т.н. по договор за изработка и основателността на искането за възнаграждение предполага приемане от възложителя на изпълнената работа, като Споразумението от 08.09.2010г. обективира изявление на възложителя за дължимост на сумата и уговорки за начина на издължаването й – изявление, което съдържа неизгодни за ответника факти, което има характер на признание и се ползва с материална доказателствена сила. С оглед обстоятелството, че ответникът е погасил част от задължението по процесните фактури, съдът е приел, че възложителят е приел изпълнението на договора, затова дължи плащане на неиздължената част от възнаграждението, с обезщетение за забавено плащане.
С оглед изложеното въпросът за задължението на съда да разгледа извънсъдебно признание на страната, като го съпостави с всички доказателства, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора, който въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика, посочена и от жалбоподателя: Р.№3372/09.10.1959 г. по гр.д. № 6888/1959 г. на ВС,І г.о. и Р.№694/ 17.11.2010 г. по гр.д.№ 280/2009 г. на ВКС, ІV г.о., която е в смисъл, че извънсъдебното признание за осъществили се неизгодни за страната факти, не се изключва от доказателствата по делото, а съставлява доказателство, което съдът трябва да обсъди с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като съществува възможност то да не отговаря на истината. Въззивният съд в съответствие с посочената практика е обсъдил извършеното признание на възложителя в Споразумението от 08.09.2010 г. затова, че е извършена от изпълнителя възложената работа и е приета от възложителя без възражения, във връзка с обстоятелствата по делото от значение за тази преценка: три плащания от възложителя на част от възнаграждението след подписване на Споразумението: на 13.10.2010 г. 20 000 лв., на 03.05.2011 г. 4176 лв. и на 11.03.2011 г. 2000 лв. Затова въззивният съд обосновано е приел, че признанието на ответника, съдържащо се в Споразумението от 08.09.2010 г. установява по несъмнен начин правнорелевантния факт – изпълнение на договора и дължимост на възнаграждението за приетата работа – чл. 266 ал. 1 ЗЗД, щом възложителят не е заявил възражения фактическото приемане се приравнява на одобрение, че изработеното съответства на договора – чл. 264 ал. 3 ЗЗД. Като е извършил тази преценка и е съобразил и останалите събрани по делото доказателства, съдът е разрешил поставения правен въпрос за значението на извънсъдебното признание на страната съответно на правилата на закона и съдебната практика.
Въпроса за задължението на съда да разгледа и обсъди всички доказателства, и доводите и възраженията на страните, е решен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, посочена и от жалбоподателя:Р.№422/18.07.1997г. по гр.д.№250/1997 г. на ВКС; Р.№803/16.11.2010 г. по гр.д.№938/2009 г. на ВКС, І г.о., Р.№183/25.02.2005 г. по гр.д.№439/2004 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№2850/ 23.01.2006 г. по гр.д.№ 2250/2004 г. на ВКС, ІV г.о., както и практика, създадена от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции:Р.№57/02.03.2011г. по гр.д.№1416/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Р.№ 37/29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г. о., Р. № 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, IV г. о., съгласно която въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235 ал. 2 и 3 ГПК. Посоченият процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с тази практика на ВКС, тъй като фактическата обстановка е изяснена при обсъждане на събраните писмени доказателства, включително Споразумение от 08.09.2010 г., във връзка с релевантните за спора доказателства, на доводите и възраженията на страните .
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №422 от 10.05.2013 г. по т.д. № 24/ 2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: