1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
С., 19.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7342 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. общежитие „М. Колони” [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Т. от АК-В., против въззивно решение № 1822 от 02.09.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2470/2013 г. на Варненския окръжен съд, ГО, в частта му, с която като е потвърдено решение № 2843 от 11.06.2013 г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 1698/2013 г. 35 с-в, са уважени предявените от С. Д. Д. от [населено място] срещу С. общежитие „М. Колони”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е уважил и предявеният иск за принудителна безработица с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 4 396,80 лв., ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, а именно – налице ли е фрапиращо несъответствие или друга проява на недобросъвестност между завишаване изискванията за специалност на педагогическите кадри и характера на изпълняваната от тях работа при положение, че работодателят обяснява тази промяна с оптимизиране на педагогическата работа, а и липсват нормативни пречки за промяната на специалността и подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, както и въпроса за недобросъвестност на работодателя при промяната на образованието при педагогическите специалности – чл. 8 КТ, и в случай, че лицето е уволнено преди публикуване в ДВ на изменения чл. 4 от Наредба № 1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала от системата на народната просвета, допустимо ли е да се уважи искане за увеличен размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ със задна дата, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, решавани противоречиво от съдилищата, както и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика – определение № 537 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, решение № 1238 от 17.06.2005 г. по гр.д. № 770/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред, както и ТР № 4 от 12.12.2011 г. по тълк.д. № 4/2011 г. на ОСГК на ВКС. Представеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид приетото разрешение в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 18.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. П. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е незаконосъобразна, тъй като макар работодателят да разполага с правомощия да завишава изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, то в негова тежест на доказване е, че спецификата на работа налага тази промяна, което в конкретния случай той не е сторил. В тази връзка съдът е приел, че новата длъжностна характеристика е приета само пет месеца след утвърждаването на старата, при действието на която ищецът е отговарял на всички посочени изисквания и работодателят не е обосновал по никакъв начин необходимостта от промяна на изискванията за заемане на длъжността „старши възпитател” за този кратък период от време, поради което е упражнил правото си недобросъвестно, за да бъдат увредени правата и законните интереси на ищеца да заема длъжността, на която работи и тази злоупотреба с право обуславя и незаконността на уволнението. По отношение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за принудителна безработица за пълния шестмесечен период, чийто размер предвид заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата от 4 396,80 лв., която е присъдил.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите от касатора три правни въпроса са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Решаването им от въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика, както и разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, установена в производство по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК – решение № 507 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 978/2009 г., ІV г.о., която в случая е съобразена от въззивния съд. Според нея работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. Съдът не може да определя каква квалификация и какво образование изисква съответната трудова функция и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В тези случаи обаче работодателят също е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата. Съдебният контрол при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни изисквания, а такава е забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ. Ето защо, контролът на съда за законност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно законовите изисквания. Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 8 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена задължителна практика на ВКС.
Поставеният правен въпрос – в случай, че лицето е уволнено преди публикуване в ДВ на изменения чл. 4 от Наредба № 1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала от системата на народната просвета, допустимо ли е да се уважи искане за увеличен размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ със задна дата, не обуславя основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в процеса на делото не е бил предмет на обсъждане и в този смисъл се поставя за първи път в касационното производство и не може да бъде основание за произнасяне на касационната инстанция в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – относно точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за касационното производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1822 от 02.09.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2470/2013 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 29039/01.10.2013 г. на С. общежитие „М. Колони” [населено място].
ОСЪЖДА С. общежитие „М. Колони” [населено място], представлявано от директора Р. Б. Р. да заплати на С. Д. Д. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: