1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 09.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 52/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1225/ 28.03.2011 г. по гр.д.№ 2107/ 2010 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 1200 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 996/ 2011 г. на Варненски окръжен съд е уважен предявеният от К. К. К. и Я. Г. А. ревандикационен иск относно един апартамент в [населено място], [улица], с идентификатор 10135.1507.259.1 и ответниците З. Д. Д. и Д. В. Д. са осъдени да предадат на ищците владението на имота.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за отмяната му и отхвърляне на иска, тъй като считат себе си за собственици на имота
І.Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и .2 ГПК, а правните въпроси по които искат да се произнесе Върховния касационен съд са следните:
1.За действието на вписването на исковата молба по един установителен иск за собственост, предявен след изменението на чл.112, б.”а” ЗС- ДВ бр. 34/ 2000 г., като по този въпрос се твърди, че решението на въззивния съд противоречи на ТР № 3 / 2010 г. на ВКС и на р.№ 49/ 2.02. 2010 г. по гр.д.№ 1668/ 2008г на ВКС, ІІІ г.о. Въпросът има предвид решението по гр.д.№ 4549/ 2004 г.
2. Дали влязлото в сила решение / решението по същото гр.д.№ 4549/ 2004 г./ съставлява присъдено нещо по отношение на трети лица, получили имота от ответника преди завеждане на исковата молба или в случая е от значение редът на вписването, като правото принадлежи на този, чийто акт е вписан първи. Въпросът се свързва и с приложението на чл.121, ал.3 ГПК / отм./ и чл. 115, ал.4 ЗС и се твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 49 / 2.02.2010 г. по гр.д.№ 1668/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. и р.№ 1104/ 14.11.2006г. по гр.д.№ 1072/ 2005г. на ВКС, ІV-б г. о.
3.За приложението на чл.159, ал.2 ГПК относно броя на свидетелите, които могат да се допуснат за установяване на един и същ факт и тук касаторите виждат противоречие с р.№ 830/ 30.12. 2009 г. по гр.д.№ 2649/ 2008 г.на ВКС, ІІ г.о.
4.За презумпцията на чл.69 ЗС в хипотеза когато с придобиване на имота има и учредено право на ползване и дали носителят на това право владее и за собственика. По този въпрос се твърди противоречие с решението от 7.01.2008г. по гр.д.№ 1290/ 2006г. на ІV-б отд. и р.№ 420 от 6.04. 2009 г. по гр.д.№ 93/ 2008г. на Варненски окръжен съд
5. Следва ли да се приложи презумпцията по чл.83 ЗС след като са налице откъслечни действия при установено владение. К. поддържат, че по този въпрос е налице противоречие с р.№ 1266/ 12.11. 2008г. по гр.д.№ 5261/ 2007 г. на V г.о. и р.№ 381/ 12.05. 2009 г. по гр.д.№ 1428/ 2008г на І г.о.
Ответниците по жалба / ищци по първоначалното дело/ я оспорват както по основанията за допустимост, така и по същество и считат, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
ІІ.Ищците и ответниците се явяват последни приобретатели на имота, продаден от бившия собственик Й. К. на два пъти на различни лица. Хронологично отношенията във връзка с имота са се развили по следния начин:
1.С н.а. № 158/ 82 г. Й. К. прехвърлила имота първо на П. Н. И. срещу задължение за издръжка и гледане.
2.С н.а. №189/4.04. 95г. той дарил имота на дъщеря си З. П. Х..
3. С н.а. №115/ 22.12.99г. З. Х. продала имота на ищците К. К. и Я. А..
4. С решение по гр.д.№ 1398/ 96г., влязло в сила на 29.07.97 г. договорът по т.1 е обявен за нищожен.
5.На 29.08.97 г. с н.а.№ 140/97 г., считайки че имотът се е върнал в нейния патримониум, Й. К. го продава на Б. Б..
6.С н.а. № 194/ 18.11.2003 г. Б. Б. продал имота на Д. Х. Д..
7.С н.а. № 59/26.10.2004 г. Д. Х. Д. продал имота на Д. В. Д./ само голата собственост/, а в полза на майка му З. Д. Д. било учредено право на ползване.
8.С решение от 4.11. 99г по гр.д.№ 1662/97г. на ВКС, 2 г.о. решението по гр.д.№ 1398/ 96 г.-т.ІІ-4, е отменено по реда на надзора и искът на Й. К. срещу П. И. за нищожност на договора по т.1 е отхвърлен.
9.С влязло в сила решене по гр.д.№ 4549/ 2004 г. по иск на К. К. срещу Б. Б. и Д. Х. Д. е прието, че К. К. е собственик на имота. Не е уважено възражението на ответниците за придобиване на имота по кратката придобивна давност. Исковата молба по това дело е вписана на 18.11.2004г., като към този момент имотът вече е бил прехвърлен на настоящите ответници с н.а. № 59/ 26.10.2004 г.
Настоящото производство е образувано по иск на същите ищците срещу последните приобретатели на имота Д. В. Д. и З. Д..
За да уважи иска възивният съд е приел на първо място, с оглед отхвърлянето на иска за нищожност на първата продажба, че ищците са собственици, тъй като такива са били и предходните приобретатели и главно П. Н. И.. Направен е и съответстващия извод, че ответниците не са придобили собствеността на имота, тъй като и техните праводатели не са били собственици предвид същото решение за отхвърляне на иска за нищожност на договора с П. Н. И., което сочи, че Й. К. се е разпоредила с имота след като вече не е била негов собственик. На второ място съдът се е произнесъл и по направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност като добросъвестни владелци, но предвид установените обстоятелства, че те не са упражнявали през съответния период от време непрекъснато, необезпокоявано и противопоставено на ищците владение, приел, че възражението е неоснователно и затова ги осъдил да освободят имота.
ІІІ.С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не е налице нито едно от посочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
1.Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси по т.І-1 и 2 не са били определящи за изхода на делото, поради което и съгласно разясненията в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване. В случая правните изводи на съда са обусловени от това, че ищците са придобили имота от собственик, а ответниците- от несобственик, а действието и редът на вписването нямат значение за правата им. В разглежданата хипотеза когато правата на праводателя Й. К. отпадат с обратна сила / поради отмяната по реда на надзора на решението по уважения иск по чл.26 ЗЗД и отхвърлянето на този иск срещу П. И./, отпадат и правата на третото лице Б. Б., придобити в промеждутъка от време от влизане в сила на решението по чл.26 ЗЗД до подаването на молба за преглед на 4.09.97г. Правата на третото лице се запазват само когато тези на праводателя му отпаднат поради уважаване срещу него на конститутивен иск, в какъвто смисъл са Р № 18/ 63г. по гр.д.№ 1963 г. на Пленума на ВС и р.№ 608/ 9.03.1964г. по гр.д.№ 1773/ 63 г. на ВС, І г.о. В тези случаи има значение и поредността на вписването, което има оповестително-защитно действие.. Когато правата на праводателя са обусловени от иск за собственост или за нижощност на извършена от него разпоредителна сделка и в резултат на решение по такъв спор тези права отпаднат, това ще засегне и правата на третото лице, договаряло със същия праводател. В тези случаи вписването има само оповестително действие. Казаното се отнася както за исковата молба за нищожност на договора по т.ІІ-1, така и за исковата молба по установителния иск за собственост, по който е постановено решението по т.ІІ-9.
По делото не стои и въпросът за приложението на чл.121, ал.3 ГПК /отм/, тъй като ответниците не са придобили спорното право по време на висящия процес по гр.д.№ 4549/2004 г., а преди него. Този процес от гледна точка на защита на правата на ищците поначало не е бил ефикасен, тъй като не е насочен към надлежния ответник / предявен е срещу Б. Б. и Д. Х. когато те вече са се били разпоредили с имота в полза на настоящите ответници/.
2.Въпросът по т.І-3, свързан и с приложението на чл.159, ал.2 ГПК също не обуславя допустимост на касационното обжалване, тъй като не разкрива противоречие с цитираното решение от 30.12. 2009г. по гр.д.№ 2549/ 2008г. на ВКС, ІІ г.о. В него е прието, че съдът допуска съществено нарушение на процесуалните правила, ако откаже да допусне допълнително сочените от страната свидетели при положение, че първоначално призованите не са успели да установят спорния факт. По настоящото дело не се разкрива такава фактическа обстановка, тъй като видно от протокола за съдебното заседание на 10.02.2011 г. касаторите не са поискали разпит на втори свидетел. Това оплакване подробно е разгледано и от въззивния съд в определение № 1893/17.06. 2011 г., постановено по реда на чл.267 ГПК и по изложените съображения е намерено за неоснователно.
3.Въпросите по т.І-4 и 5 имат отношение към възражението на ответника Д. В. Д. за придобиване на имота по кратката придобивна давност като добросъвестен владелец. Твърдяното противоречие с конкретни решения на отделни състави на ВКС и на Варненски окръжен съд квалифицира искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но настоящият състав го намира за неоснователно. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, че нито чрез лично упражнявани действия на фактическа власт, нито чрез владение, осъществявано от втория ответник като носител на вещно право на ползване върху имота, ответникът Д. В. Д. не е придобил имота по давност, са основани на събраните по делото доказателства и на фактическите и правни изводи, които е направил въз основа на тях съдът. Не е спорно в теорията и практиката, че когато има учредено ограничено вещно право на ползване именно ползвателят владее имота в упражняване на това право, като в същото време държи имота и за собственика на обременената вещ. От последния не може да се иска да извършва някакви лични фактически действия по владение на имота, тъй като той е предоставил това право на другиго чрез учредяването на вещното право на ползване. По давност може да се придобие както собствеността, така и ограничени вещни права върху дадена вещ. Носителят на вещно право на ползване не може чрез владение, съответстващо на това право да придобие собствеността на обременения имот, но притежателят на голата собственост може да придобие по давност имота, позовавайки се на владението, съответстващо на правото на ползване, когато то обхваща целия имот. В случая на придобивна давност се е позовал само първият ответник и в съответствие с изложеното съдът е приел по принцип, че той е могъл да придобие имота на това правно основание. Възражението му обаче е отхвърлено, тъй като не е установено и носителят на вещното право на ползване да е владял имота и затова се стига до крайния извод за липсата на осъществявано давностно владение, което да направи ответника собственик. Следователно не е налице същинско противоречие по поставения правен въпрос, а различни правни изводи съобразно конкретната установена фактическа обстановка, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване.
4.Последният материалноправен въпрос е за презумпцията по чл.83 ЗС, според която който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Решението на въззивния съд не противоречи на посочената презумпция, обсъдена и в представените решения № 1266/ 12.11. 2008г. по гр.д.№ 5261/ 2007г. на V г.о., тъй като на практика съдът е приел, че тя е оборена с оглед представените писмени и гласни доказателства, които сочат на откъслечни действия и липса на владение в промеждутъка между тях. И по този въпрос не е налице противоречие с практиката на ВКС, а се касае за правни и фактически изводи, обусловени от доказателствата по делото, като настоящото производство няма за предмет да се провери дали тези изводи са обосновани и правилни.
По изложените съображения следва да се приеме, че като цяло не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1200 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 996/ 2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: