О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 02.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 149 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ш” АД, гр. С., чрез пълномощника му адвокат Д, против решение от 16.04.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 23.06.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав за отхвърляне на предявения от „Ш” АД, гр. С. против Националния с. на Т. , гр. С. и Министерски съвет на РБ, гр. С. иск по чл.209, ал.3 от ГПК /отм./ за установяване нищожност на влязло в сила съдебно решение от 29.10.1996 г. по гр.д. № 874/95 г. на СГС, ІІ-Б състав.
Ответникът по касационната жалба Н. с. на Т. , гр. С. оспорва наличието на предпоставки по чл.280 от ГПК, а Министерски съвет на РБ не е изразил становище.
Решаващите мотиви на въззивният съд за отхвърляне на иска са, че съдебното решение е нищожно когато не е изготвено в писмена форма, не е подписано от членовете на съдебния състав, постановено е от незаконен състав или извън правораздавателната компетентност на съда или ако е напълно неразбираемо, като в случая подобни пороци нито се твърдят, нито се констатират, а доводите на ищеца, които касаят евентуална недопустимост или неправилност на съдебния акт не мчогат да бъдат обсъждани.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като считат, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, тъй като решението не съдържа мотиви, поради липса на самостоятелна преценка на наведените твърдения, възражения и основания на страните и липса на разглеждане на доказателствата и неразглеждане на основния въпрос за симулирания процес.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос, а по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – когато даден правен въпрос, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В настоящият случай липсва формулиран правен въпрос, свързан с конкретно прилагане на процесуалния или материалния закон и с релевантните по делото факти. Представените съдебни решения – решение № 149 от 6.04.2000 г. по гр.д. № 903/99 г. на ВКС, V г.о., решение № 91 от 17.11.1971 г. по гр.д. № 73/71 г. на ОСГК и решение № 1* от 20.07.1965 г. по гр.д. № 1389/65 г. на ІІ г.о. – и ППВС № 7 от 27.12.1965 г. са свързани с тълкуване на процесуалните норми, задължаващи съда да обсъди изтъкнатите от страните основания, факти и доказателства и до какви основания за отмяна на решението води неизпълнението на тези задължения и какви са правомощията на въззивната инстанция и са изцяло неотносими към настоящия случай. Въззивният съд се е съобразил с константната практика на ВКС за това кои пороци на съдебното решение водят до неговата нищожност, израз на която са например Решение № 2* от 16.01.2006 г. на ВКС по д. № 1490/2004 г., IV г.о., Решение № 810 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2895/2007 г., I о., ГК, Решение № 327 от 25.III.1991 г. по гр. д. № 657/90 г., I г. о., както и с разрешенията дадени в решенията и ППВС, на които се позовава касатора, като е обсъдил кои са релевантните по делото факти и че подобни не се твърдят от ищеца, а наведените от последния основания са неотносими към изхода на спора.
Позоваването на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е формално, тъй като липсват представени съдебни решения, в които да е прието, че решение, постановено по симулативен процес е нищожно.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.04.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: