О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 22.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 1624 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5176/20.03.2018 г. на Е. С. С. и В. Е. К., чрез адв. А. Ц., срещу протоколно определение от 12.03.2018 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4416/2017 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.3 ГПК е спряно производството по делото заради липса на органен представител на дружеството-ответник „Е. П. М.“- О..
Жалбоподателите поддържат неправилност на атакувания съдебен акт с искане за отмяната му. Считат, че основанието по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се прилага по аналогия спрямо търговски дружества, за които в търговския регистър не е вписан нов управител, след заличаване на предишния. Изтъкват, че при юридическите лица недееспособността като правна категория не намира приложение.
Отговор не е постъпил .
Жалбата е допустима ,подадена в срок от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването .
Разгледана по същество , същата е основателна.
Апелативният съдебен състав в обжалваното определение е спрял производството по делото след като е констатирал, че управителят на дружеството- ответник е бил заличен в търговския регистър още през 2013 г., а в производството пред първа инстанция, образувано през 2015 г., ответникът е бил призоваван по реда на чл. 50, ал.2 ГПК. Приел е, че липсва орган, който да формира воля за представителство на ответника по делото, затова са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т. 3 ГПК.
Установява се от данните по делото, както и от актуална справка в търговския регистър, че „Е. П. М.“- О., ответник по иска на Е. С. С. и В. Е. К. за реституция на платената цена предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, е със заличен управител. Заличаването е вписано преди завеждането на исковата молба. В производствата пред двете инстанции ответникът е призоваван по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на базата на събрани от връчителите данни, че е напуснал адреса, посочен в регистъра като седалище и адрес на управление, без в промеждутъците да е вписан нов адрес, като и към настоящия момент вписаният в партидата на дружеството адрес съвпада с посочения от ищците в исковата молба.
Правните изводи на апелативния състав не се споделят от състава на ВКС, III-то г.о.
Търговските дружества са специфична категория субекти на правото, юридическилица, които участват в гражданския оборот чрез воля, формирана и изразена от техните органи. Те придобиват правосубектност от момента на вписването им в търговския регистър и същата е налице до момента на заличаването им от него. Поради това в чл. 50 ГПК е предвиден специален ред за връчване на съдебни книжа на търговци, в т.ч. на търговски дружества, който дерогира приложението на общите правила за връчване,отнасящи се до физическите лица. Съгласно чл 50, ал. 2 ГПК когато търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес (пред каквато хипотеза сме изправени в случая) всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Специалният ред за връчване на съдебни книжа на търговци изключва приложението на чл. 47 ГПК, в т.ч. на чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаването на особен представител на ответника когато той е юридическо лице и не е намерен на адреса Особен представител на търговско дружество, независимо дали ищец или ответник, се назначава от съда, а не от общото събрание на дружеството , в хипотезата на чл. 29, ал.4 ГПК. В т.см. е константната практика на ВКС ( напр. решение № 803 от 13.01.2010 г. на ВКС, III-то г.о. по гр.д. №1236/2010 г., решение №100 от 08.05.2013 г. на ВСК , III-то г.о., по гр.д. № 2030/2013 г., решение №306 от 30.11.2016 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д. № 3399/2016 г., определение №56 от 23.01.2014 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д. № 226/2014 г.). След като е приел, че въззиваемото търговско дружество е редовно призовано за откритото съдебно заседание, апелативният състав в противоречие с чл. 50, ал. 2 ГПК и систематичното му тълкуване във връзка с чл. 47 ГПК, е приел, че производството следва да се спре по аналогия на посоченото в чл. 229, ал.1, т. 3 ГПК основание , изискваща спиране на делото до назначаването на настойник или попечител на някоя от страните, физическо лице. Наред с това , назначаването на особен представител на търговско дружество за нуждите на съдебното производство,в хипотезите когато това е допустимо, следва да се извърши именно от съда и то без да е необходимо спиране на производството. Съгласно чл. 155, т.3 ТЗ по иск на прокурора въз основа на съдебното решение, дружеството може да бъде заличено,когато в продължение на три месеца е без вписан управител Следователно спирането на делото с оглед необходимостта от избиране и назначаване на управител на дружеството не само е в нарушение на стриктните основания за спиране на делото , но се явява и безпредметно от гледна точка на разпоредбите на Търговския закон.
Като незаконосъобразно обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.03.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4416/2017 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.3 ГПК е спряно производството по делото.
Връща делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: