О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр.София, 05.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4318 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. Т. против решение №45 от 19.6.2018 г., постановено по гражданско дело № 155 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 51 от 8.03.2018 г. по гр. д. № 380 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която Ж. М. В. е осъден да заплати на касатора обезщетение за неимуществени вреди от причинена на 11.03.2011 г. лека телесна повреда над 7 000 лв. до 35 000 лв., искът за разликата е отхвърлен, отменено е първоинстанционното решение в частите, с които е признато за установено, че на същата дата П. М. В., Г. В. В., Р. В. К., И. Ж. В., М. Ж. В. и Ц. П. Т. са съучастници в престъплението и са осъдени да заплатят по 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и солидарно 36 лв. обезщетение за имуществени вреди, като тези искове са отхвърлени и съответно е изменено първоинстанционното решение относно разноските.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и хипотезите на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли при постановяване на съдебното решение за определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от неправомерно деяние да се съобразява съдебна практика, при положение че обезщетението се присъжда за репариране на вреди, представляващи субективни възприятия и преживявания на пострадалия и не могат да се поставят под единен критерий?
2. Следва ли решението на съда да се постановява, без да се обсъдят в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, а в случай на игнориране и некредитиране на някои от тях, съдът длъжен ли е да аргументира причините, поради които не ги е взел предвид?
3. Следва ли при постановяване на своето решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно деяние, съдът да се ръководи единствено от присъдата/ споразумението/, или трябва да изследва изцяло поведението на извършителите и при наличие и на друго противоправно деяние да го разгледа и отнесе към причинения вредоносен резултат, респективно-към претърпените болки и страдания на пострадалото лице?
4. Следва ли съдът да постанови своето решение след съвкупна преценка на всички доказателства, събрани по делото?
5. Ползват ли се всички доказателства с еднаква доказателствена сила?
6. В случай че заключението на допуснатата по делото експертиза дава единствено принципен отговор на поставените въпроси, а съдържанието не дава конкретен отговор, то следва ли съдът сам да формира изводите въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото?
7. Преценката на размера на претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди следва ли да се извършва единствено през призмата на съдържанието на понятието „лека телесна повреда“, или следва да се държи сметка за начина, по който е било извършено деянието, станало причина за вредите?
8. За да се признае едно лице за съучастник в деянието и да се ангажира неговата отговорност за причинените вреди, следва ли то непременно да е подпомагало извършване на деянието, установено с присъда?
Според касатора явната необоснованост на обжалваното решение се състои в грубото нарушение на правилата на формалната логика при определянето на обезщетението по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Ж. М. В. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба.
Настоящата инстанция констатира, че в частите, с които въззивният съд се е произнесъл по исковете на касатора срещу П. М. В., Г. В. В., Р. В. К., И. Ж. В., М. Ж. В. и Ц. П. Т. за заплащане на обезщетение в размер на 36 лв. имуществени вреди и 1 000 лв. неимуществени вреди решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалите части по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба Т. Т. се е позовал на одобреното от съда споразумение, според което ответникът Ж. М. В. е бил признат за виновен в това, че на 11.03.2011 г. по хулигански подбуди му е причинил лека телесна повреда. Подробно е изложил причините за влошените отношения и събитията, довели до увреждането, причинено от ответника Ж. В. с изстрел от въздушна пушка и изразяващо се в рана по страничната повърхност на лявото седалище. Заявил е, че е бил принуждаван да пресече с ръчна количка мръсната река, бил е сниман, подиграван и обиждан от останалите ответници. Освен че е бил наранен от изстрела, ищецът е посочил, че преди това е бил блъснат от моста, паднал е, ударил е силно главата си и е загубил съзнание, в резултат на което е получил увреждания на слуха и зрението. От прострелването и последвалото лечение е получил трайни хронични болки, изтръпване и изстиване на левия крак и затруднено движение, тъй като съединителната тъкан е притисната върху коренчетата на нервните окончания. В резултат от тази слабост на 23.7.2014 г. си счупил същия засегнат ляв крак, което според него е в причинна връзка с първоначалното увреждане. Престоят в болницата натоварил психиката му, тъй като в същата болница е починала неговата съпруга и затова поискал да го изпишат още същия ден. Изтъкнал е също, че широкият отзвук от случката е довел до затруднения в контактите му и накърняване на неговия авторитет. Освен това изпаднал в ужас, че след раняването си няма да може да помага на дъщеря си, на която престояли изпити и завършване на средното образование. За всички тези неимуществени вреди е поискал от Ж. В. обезщетение в размер на 42 000 лв.
Бургаският окръжен съд е осъдил ответника Ж. В. да заплати на касатора 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а Бургаският апелативен съд е намалил това обезщетение на 7 000 лв. Съображенията за намаляването на обезщетението са подробно изложени в обжалваното решение и почиват на събраните по делото доказателства, които отразяват обективните последици от деянието. Съдът е констатирал, че според съдебно-психиатричната експертиза ищецът е бил в състояние на стрес и разстройство в адаптацията, което състояние обикновено продължава около двадесет дни и до месец отминава. Вещото лице категорично дава заключение, че ищецът няма посттравматичен шок, той е психично здрав и не се налага психиатрично лечение. Медицинската експертиза е достигнала до извода, че не може да се докаже причинна връзка между случилото се на 11.03.2011 г. и намаляването на слуха и зрението на ищеца. Зарастването на получената рана продължава 20-25 дни и в медицинската документация липсва описание на усложнения, а престоят в болница е продължил само един ден. В обобщение съдът е приел, че няма доказателства претърпените от ищеца болки и страдания да са били с изключително висок интензитет, надхвърлящ обичайните за този вид увреждания. Позовал се е също на неопроверганите показания на свидетелите К. и А., според които две седмици след случая ищецът отново е бил в състояние да работи в градината си.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, за установяване на престъпно обстоятелство по отношение на останалите ответници и да отхвърли този иск, въззивният съд е приел, че липсват данни за тяхно участие в извършеното престъпление.
Така формулираните мотиви на въззивния съд съдържат съвкупна преценка на доказателствата, без да бъдат игнорирани, пренебрегнати или омаловажени някои от тях, както твърди касаторът. Напротив-по делото липсват доказателства за повечето от твърдените от касатора неимуществении вреди и за причинната им връзка с деянието. Ето защо решението на въззивния съд по втория и четвъртия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Въззивният съд не е придал особена доказателствена сила на някое от доказателствата по делото, поради което петият въпрос на касатора въобще не е относим към изхода на спора и не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Напълно логично съдът се е позовал на съдебно-психиатричната експертиза, за да обоснове извода си за липса на психиатрично заболяване, тъй като за този извод са необходими специални знания, каквито съдът, страните и свидетелите нямат. Затова разрешението на съда по шестия въпрос на касатора съответства на процесуалния закон/чл.195, ал.1 от ГПК/, поради което по този въпрос не трябва да се допуска касационно обжалване.
Емоционалното описание на касатора на преживяната от него лична обида, огорчение и психическо страдание в исковата молба и последвалите неблагоприятни житейски събития съвсем не е достатъчно, за да обоснове твърде големия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Целта на това обезщетение действително е да компенсира доколкото може отрицателните субективни въздействия на непозволеното увреждане. Съдът обаче е в състояние да оцени неимуществените вреди само по външно изразени конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, както е посочено в раздел II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Точно така е постъпил в случая въззивният съд, поради което и по първия въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС.
В българското законодателство обезщетението за неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД няма санкционен характер, а е предназначено за компенсиране на причинените на пострадалия имуществени и неимуществени вреди. Ето защо за размера на обезщетението са от значение само претърпените вреди, а не обстоятелствата, които могат да утежнят наказателната или моралната отговорност на извършителя. Затова начинът на извършване на деянието и съпътстващите го обстоятелства, които може да са от значение за наказателния процес и моралната укоримост, не обуславят по-висок размер на обезщетение в настоящия граждански процес. Следователно и по третия и седмия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Осмият въпрос на касатора не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан с предявените срещу останалите ответници искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в които части касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Както се посочи по-горе в изложението, въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, ръководейки се от указанията на раздел II на ППВС № 4 от 23.12.1998 г.-въз основа на конкретно доказаните по делото обективно съществуващи факти. Посочването на тези факти означава, че начинът на определяне на обезщетението може да се проследи и да се провери, поради което обжалваното решение не противоречи на правилата на формалната логика, както твърди касаторът. Ето защо решението не страда от очевидна неправилност и на това основание също не може да бъде допуснато касационно обжалване.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника Ж. М. В. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. П. Т. против решение №45 от 19.6.2018 г., постановено по гражданско дело № 155 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение № 51 от 8.03.2018 г. по гр. д. № 380 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на П. М. В., Г. В. В., Р. В. К., И. Ж. В., М. Ж. В. и Ц. П. Т. да заплатят на Т. П. Т. по 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и солидарно 36 лв. обезщетение за имуществени вреди, като тези искове са отхвърлени, И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд в останалите части.
ОСЪЖДА Т. П. Т.-[ЕГН], да заплати на Ж. М. В.-[ЕГН], 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: