Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№620
София, 14.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2295 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. М. срещу решение № 987/28.04.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 5777/2016 г. в частта, в която след частична отмяна на отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/, е постановено друго, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.282 ал.4 ГПК вр. чл.59 ЗЗД сумата 51022.13 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на съдебно решение, причинило ползване без основание на недвижим имот за периода от 31.01.2013 г. до 22.11.2013 г.; обезщетение в размер на 5067.37 лв. за периода от 03.01.2013 г. до 31.01.2013 г. и в размер на 2271.53 лв. за периода от 22.11.2013 г. до 06.12.2013 г. с лихви и разноски. С решението на САС е потвърдено отхвърлителното решение на СГС в останалата му част.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмени отговори. Депозирал е и насрещна касационна жалба срещу решението на САС.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени при условие на обективно кумулативно съединение искове за обезщетяване на вредите от предприето от ищеца изпълнение на влязло в сила осъдително решение по предявен от него ревандикационен иск, спирано по искане на ответника. Исковете касаят различни периоди от време /03.01.2013 г. до 31.01.2013 г., 31.01.2013 г. до 22.11.2013 г. и 22.11.2013 г. до 06.12.2013 г./, през които ищецът е бил лишен от ползване на процесния имот, предмет на влязло в сила решение, чието изпълнение е спирано. По делото е безспорно установено, че с решение по гр.д. № 10810/20104 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/ е признато за установено, че ищецът [фирма] е собственик на магазин с площ от около 154 кв.м. в [населено място] в сграда на [улица], а ответникът [фирма] е осъден да предаде владението на процесния недвижим имот на ищеца. По молба на ищеца е образувано изпълнително дело за въвод във владение на недвижимия имот, при представен изпълнитнелен лист, издаден по невлязлото в сила осъдително решение на въззивен състав на СГС. Изпълнението е спирано няколкократно с определения на ВКС преди произнасяне по касационна жалба, както и с оглед подадени молби за отмяна. Уважителното решение на СГС е оставено в сила от ВКС, а постъпилите молби за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК – без уважение. Така предявените искове на [фирма] за претендирано обезщетение касаят периодите на спиране на изпълнение на решението по ревандикационния иск. Исковете са отхвърлени от СГС. За да отмени частично решение му и постанови уважително такова за посочените периоди от време, САС е приел, че ищецът е бил лишен от ползване на собствения му имот, владян от ответника без основание и вредата за ищеца – собственик на имота, представлява невъзможност да го ползва, съизмерима със средния месечен наем. Според САС исканото обезщетение се обосновава на невъзможността ищецът да ползва през този период имота си, съизмеримо с ползата, от която е лишен и съответно обеднял под формата на средно месечния наем. Все според САС, доколкото в разпоредбата на чл.282 ал.4 ГПК е предоставена възможност да се търси обезщетение за вреди от забавянето на изпълнението, без дефинирането им, право на ищеца е да се позова на който и да е от предвидените в ЗЗД състави за ангажиране имуществената отговорност на ответника – деликт, договор, неоснователно обогатяване. Според САС в случая, макар и недостатъчното прецизиране на формулировките и смесване на институти, е ясно в достатъчна степен за правното квалифициране, че ищецът претендира обезщетение в размер на наема, от който е лишен, в следствие ползването на имота му от ответника без основание, съотносимо към фактическия състав на чл.59 ЗЗД, за което не е необходимо установяване на сключен с трето лице договор за наем за доказване на вредите. С оглед заключението на техническа експертиза за месечната пазарна цена на процесния имот с пазарна площ от 154.16 кв.м. в [населено място] в сграда на [улица], САС е приел, че исковете са частично основателни, като е взел предвид състоянието на имота и неговото местонахождение, както и данните за средна офертна цена на кв.м. на имоти от същия регион. С оглед на това са присъдени обезщетения – 51022.13 лв. /за периода от 31.01.2013 г. до 22.11.2013 г./ ; 5067.27 лв. /за периода от 03.01.2013 г. до 31.01.2013 г./ и 2271.53 лв. /за периода от 02.11.2013 г. до 06.12.2013 г./ с лихви и разноски.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай, касаторът е формулирал следните въпроси: „1. Установяването на размера на обедняването от страна на ищеца съставлява ли доказване и размера на обогатяването от страна на ответника? В конкретния случай, следва ли ищецът да установи размера на обогатяването на ответника или е достатъчно да установи само размера на собственото си обедняване (чрез неполучаването на средния пазарен наем)? 2. Следва ли ищецът да установи сигурното получаване на граждански плодове от вещта (сигурното настъпване на вредата), с оглед на уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД? Следва ли от размера на присъденото на ищеца (размера на обедняването) по иск по чл.59 от ЗЗД да приспаднат дължимите разходи на ищеца, с оглед установяване на действителния размер на обедняването му? 3. Какво е естеството на отговорността по чл. 282,ал. 4 от ГПК? Същата предполага ли присъждането само на сигурни вреди?“
Въпросите са във връзка със спора, но са принципно поставени, без връзка с изложените от САС съображения за основателност на претенциите и присъждане на обезщетение в размер на месечната наемна пазарна цена на имота, доколкото процесният имот, собственост на ищеца е ползван без основание от ответника, без да е необходимо установяване на сключен с трето лице договор за наем за доказване на вредите. При така изложените мотиви от САС няма основание за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Мотивите на САС съответстват на приетото в решение № 67/22.04.2013 г., постановено по чл.290 ГПК, допуснато до касация по въпроса: необходимо ли е с наложеното обезпечение да са осуетени реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, при даден отговор, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи наложителна промяна. Доколкото в случая не се касае за претендирани пропуснати ползи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, каквото е обсъждано в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на съществуващ обект – магазин с пазарна площ от 154.16 кв.м. в [населено място] в сграда на [улица], предмет на уважен ревандикационен иск, няма основание да се приеме противоречие на въззивното решение с ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ПП на ВС № 1/1979 г. или останалата цитирана практика от касатора на тричленни състави на ВКС по обективно неидентични казуси, респ. наличие на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК или хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
При недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] и на основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната жалба на [фирма].
Съдът не присъжда разноски на ответната страна [фирма], макар да са претендирани такива, тъй като не е доказано заплащането им от тази страна. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 987/28.04.2017 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 5777/2016 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.