2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 22.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 267 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Н. против определение № 27642 от 24.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 13367 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Втори „Г“ въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане от 3.10.2016 г. на СРС, 61 състав, съдържащо отказ от издаване на изпълнителен лист. Производството е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК.
Съдът констатира, че на 14.06.2018 г. тълкувателното решение е било прието от ОСГТК, поради което пречката за движение на делото е отстранена и производството следва да бъде възобновено. По допустимостта на частната касационна жалба се установява следното:
Н. В. Н. е подал частна касационна жалба против въззивно определение, с което е потвърден отказът на първоинстанционния съд да издаде обратен изпълнителен лист на основание чл.245, ал.3 от ГПК въз основа на влязло в сила съдебно решение. Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т.1 от ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405-408 ГПК и се различава от исковото производство по ограничения обхват на проверката, която е само за наличие на предпоставки за принудително изпълнение. В разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК изрично се препраща към реда за обжалване на определенията и не е предвиден касационен контрол върху разпорежданията, постановени по чл. 406, ал.1 ГПК въз основа на местни изпълнителни основания. Съгласно чл.407, ал.3 от ГПК възможност за триинстанционно съдебно производство има единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 от ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. По аргумент за противното реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл.407, ал.1 от ГПК, е окончателна. Систематичното място на касационното обжалване е в общия исков процес и възможността за такова обжалване на актове в съдебни производства, различни от исковото, трябва да е изрично уредена. Ето защо по отношение на двуинстанционното разглеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се зачита тълкуването, дадено в т.6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл са разрешенията на т.3 и т.4 на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5 от 2015 г. на ОСГТК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото трябва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. В. Н. против определение № 27642 от 24.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 13367 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Втори „Г“ въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане от 3.10.2016 г. на СРС, 61 състав, съдържащо отказ от издаване на изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: