О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр.София, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 556 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. П. против решение № 7572 от 3.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14292 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № III-80-291 от 29.7.2015 г. по гр. д. № 33974 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Г.О., 80 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против С. В. К. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права и издръжката по отношение на детето П. Х. П..
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, според която следва да се даде приоритет на родителя при който детето се чувства и развива най-добре, като се зачита желанието на навършилото десетгодишна възраст дете и неговия интерес.
Ответникът по касационната жалба С. В. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
От сключения между страните брак през 2005 г. е родено детето П. Х. П. и след прекратяването на брака с развод родителските права са били предоставени на майката. След постановяване на решението относно родителските права на първа инстанция от 15.06.2011 г. детето е започнало да живее при бащата. Според бащата причината е поведението на майката, довело до отчуждението на детето. Позовавайки се на това обстоятелство, на привързаността на детето към него и на по-добрите си материални и битови условия, бащата е поискал да му бъдат предоставени родителските права.
В своя отговор майката е посочила, че бащата превратно е описал фактическата обстановка. Със своето цялостно поведение, включващо многократни откази да изпълни влязлото в сила решение и довели до невъзможност майката да вижда сина си повече от три години, бащата е предизвикал отчуждението между нея и детето.
Софийският районен съд е отказал да възложи родителските права на бащата, тъй като е заключил, че няма съществено изменение на обстоятелствата, налагащо такава промяна в интерес на детето. Приел е, че бащата полага необходимите грижи за детето, което действително се е отчуждило от майката. Дистанцирането и отблъскването на майката обаче не се дължи на нейното поведение, а на поведението на бащата, проявено при насрочените срещи от съдия-изпълнител за предаване на детето, при участието в предоставената на страните и детето социална услуга и при срещите със социални работници. Това поведение е в разрез с висшия интерес и правата на детето да общува пълноценно и с двамата си родители и е окачествено от съда като израз на лоши родителски качества и липса на достатъчен родителски капацитет. Целенасочените действия на бащата, въвличащи детето в конфликт с майката, поставя в риск неговото психическо и емоционално развитие.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки неговите правни изводи. Приел е, че не е налице новосъздадена фактическа обстановка, при която интересът на детето да изисква ревизия на първоначално определените мерки. Констатирал е, че синдромът на родителско отчуждение не се дължи на поведението на майката, а е създаден съзнателно от бащата, което е израз на лош родителски капацитет. Съдът не е отрекъл добрите условия и грижите, полагани от бащата, но е изтъкнал, че същите условия и грижи могат да бъдат полагани от майката. За да се преодолее синдромът на родителско отчуждение, който е достигнал най-тежката степен, въззивният съд е достигнал до заключението, че желанието на детето да живее при бащата не следва да се зачете.
Изводът на въззивния съд, че липсва съществено изменение на обстоятелствата, налагащо промяна на възлагането на родителските права, съответства на указанията, дадени в раздел V на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. По делото не са били констатирани нито такова съществено подобряване на условията при другия родител, нито рязко влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето, за да може да се промени възлагането на родителските права. Съдът се е ръководил от основния принцип при възлагане на родителските права-зачитане на висшия интерес на детето, поради което е пренебрегнал неговото желание да живее при бащата. Колкото и добри да са полаганите от бащата грижи за детето, съзнателното настройване от негова страна на детето срещу майката и нежеланието да и съдейства за преодоляване на отчуждаването водят до лишаване на детето от подкрепата на другия родител. За пълноценното съзряване на детето обаче са необходими двама родители и единият от тях не може да замести изключителното значение както на майката, така и на бащата. Тази житейска нужда от двамата родители очевидно не се осъзнава от бащата. Затова поведението му може и трябва да се оцени негативно при преценка на родителските му качества, както е посочено в цитираните от касатора решения № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на Четвърто Г.О. и № 267 от 23.09.2015 г. по гр. д. № 7140/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. В случая това поведение на бащата е негативно в най-висока степен, тъй като е довело до тежка форма на синдром на родителско отчуждение спрямо майката.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС по повдигнатите от касатора въпроси, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7572 от 3.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14292 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № III-80-291 от 29.7.2015 г. по гр. д. № 33974 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Г.О., 80 състав, за отхвърляне на предявения от Х. Т. П. против С. В. К. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права и издръжката по отношение на детето П. Х. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: