О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 28.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1369/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделени, VІІІ-ми състав № 1063/25.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1255/2012 г. е отхвърлен иска с правно основание чл. 2, т. 2, предл. 1, предявен от В. А. Ч. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратура на РБ за обезщетение на неимуществени вреди от повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и за задържането му под стража като мярка за процесуална принуда за разликата от 15 000 лв. до 25 000 лв., като е осъден Софийски градски съд да заплати солидарно с Прокуратура на РБ присъденото в полза на В. А. Ч. обезщетение от 15 000 лв., ведно със законна лихва от 28.05.2005 г. Потвърдено е решение на СГС № 7128/27.12.2011 г. по гр. д. № 12755/2009 г. в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата до 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Въззивното решение е обжалвано от всички страни.
С касационна жалба на В. А. Ч. чрез процесуален представител адвокат Ц. Г. решението е обжалвано в отхвърлителната част по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера от 15 000 лв. до 25 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 25 000 лв. до 140 000 лв. Моли се решението да се отмени в посочените части и да се постанови друго решение, с което ответниците солидарно да бъдат осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.05.2005 г. с присъждане на разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулиран материалноправен въпрос за определяне на размера на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и процесуалноправен въпрос за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППлВС № 4/68 г., ТР № 3/2005 г., ВКС, ОСГК, решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК и с постоянната практика на съдилищата по установяването и обезщетяването на неимуществени вреди от незаконни действия на правоохранителен орган. Посочени са и са приложени съдебни решения.
За ответник Прокуратура на РБ касационна жалба е подадена от Б. С.-прокурор в Апелативна прокуратура-София с частта, с която е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на В. А. Ч. сумата 15 000 лв. със законна лихва. Счита, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон-чл. 52 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулиран материалноправен въпрос относно определянето на размера на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и при противоречивото му разрешаване в практиката на съдилищата.
За ответник Софийски градски съд касационна жалба е подадена от В. Я. в качеството й на председател на Софийски градски съд. Решението е обжалвано в осъдителната част, с която е ангажирана отговорността на СГС като солидарен длъжник с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост и молба да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу СГС искове, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са формулирани следните материалноправни въпроси: 1. Дали, когато съдът, който е оставил без уважение искане за промяна на мярката задържане под стража, наложена от Прокуратурата, а в последствие е изменил същата в по-лека и към момента на извършените процесуални действия са били налице законовите изисквания за това, носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за вредите и от задържането, ако след това лицето е било оправдано с влязла в законна сила присъда или се освобождава от отговорност, по който въпрос счита, че съществена противоречива практика; 2. Спазването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД; 3. Следва ли съдът да се солидарно отговорен с прокуратурата при условията на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за взета от прокуратурата мярка „задържане под стража” в хипотезата на въпрос № 2 /в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Цитирани са съдебни актове, копия от които са приложени.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Правните въпроси, поставени с изложенията, приложени към касационните жалби на страните в процеса, въззивният съд е решил в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд-р. ІІ от ППлВС № 4/68 г. във връзка с определянето на обезщетението за неимуществени вреди след обсъждане, преценка и съобразяване на всички относими към размера на обезщетението конкретни фактически обстоятелства, както и за определянето на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и т. 13 от ТР № 3/2005 г., ВКС, ОСГК.
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е делегирано на съдебните състави във всеки конкретен случай да определят дължимата на пострадалия репарация за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане. А как да бъде спазен принципа за справедливост е разяснено от Пленумно постановление на ВС № 4/1968 г. Отговорност на съдебните състави във всеки конкретен случай е определянето на дължимия на пострадалия размер по справедливост, като конкретните фактически обстоятелства на съответния деликт обосновават различията в размера на присъжданите обезщетение, в потвърждение на което са и представените към изложенията съдебни решения.
Въпросът за солидарната отговорност на Софийски градски съд е разрешен законосъобразно от въззивния съд и настоящият състав възприема възприетото от съда разбиране.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми състав № 1063/25.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1255/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: