3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
С., 20.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни , през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1262 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по идентични по съдържание частни жалби на [фирма] и [фирма] против определение № 772 / 29.02.2016год. по ч.т.д.№ 940 / 2016 год. на Софийски апелативен съд , с което са оставени без разглеждане частните жалби на същите страни против определение от 04.02.2016 год. по т.д.№ 7098/2015 год. на СГС,с което са оставени без уважение молбите на същите дружества,предявени на основание чл.629 ал.4 ТЗ, за присъединяването им в образуваното по молба на друг кредитор на длъжника – [фирма] производство по несъстоятелност на същото дружество. Жалбоподателите обосновава тезата, че определението на първоинстанционния съд се явява преграждащо за реализиране на защита, каквато безспорно имат интерес да осъществят именно във вече образуваното по молба на друг кредитор производство по чл.625 ТЗ, а не в самостоятелно такова. Интересът от участие в общо производство на всички кредитори срещу длъжника се мотивира както от гледище на процесуалната икономия, така и с оглед правото на жалба в случай на отхвърляне молбата по чл.625 ТЗ, с което не биха разполагали кредитори, неконституирани в спора като молители.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
Частната жалба е основателна .
Въззивният съд е обосновал определението си с непреграждащия ефект на отказа на СГС за присъединяване на жалбоподателите,за самото вече образувано по молба на друг кредитор производство по чл.625 ТЗ,както и с липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на същото определение, тълкувайки чл.613а ал.3 вр. с ал.1 ТЗ.
Настоящият състав не споделя съображението за непреграждащ ефект на определението на съда по несъстоятелността, постановено по молба с правно основание чл.629 ал.4 ТЗ,с която се отказва присъединяване на кредитор.Преграждащият ефект следва да се преценява не по отношение на развитието на вече образуваното по молба на друг кредитор на същия длъжник производство по чл.625 ТЗ, а по отношение на искащото присъединяване лице – кредитор,с оглед реализиране правата, които разпоредбата на чл.629 ал.4 ТЗ му осигурява – на възможна главна страна, съмолител в процеса, бидейки във всички случаи обвързана с решението за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.630 ал.3 ТЗ, независимо от участието му.Не би могло така обвързан от възможно решение по делото правен субект, да се лиши от защитата на предвиденото от законодателя право да участва за постигането на правния резултат,с оглед осигуряване адекватно на интереса му решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.При това възможността молителят – кредитор да защити интереса си от откриване производство по несъстоятелност на същия длъжник в самостоятелно,образувано по негова молба производство по чл.625 ТЗ, не е абсолютно гарантирана, напротив – изключена е,в случай на уважаване първата по поредност молба по чл.625 ТЗ, именно с оглед действието на постановеното решение, съгласно чл. 630 ал.3 ТЗ.Не може интересът на този кредитор да се прецени като адекватно защитен само с оглед възможността да упражни правото си самостоятелно,в случай на отхвърляне по-рано подадената молба по чл.625 ТЗ, нито с оглед възможността да иска присъединяване по реда на чл.213 ГПК на образуваното по негова молба паралелно производство по чл.625 и сл.ГПК.Подобна логика освен в абсолютен контраст с изискванията за процесуална икономия, подхвърля защитата на правото на този кредитор на случайността – паралелното развитие на образуваното първо производство да осигури времево възможността от присъединяване, отделно от необжалваемостта на евентуално постановен отказ за подобно присъединяване. С правото на присъединяване по чл.629 ал.4 ТЗ е защитен интереса на кредитора да съдейства за постановяване адекватно на обективните обстоятелства решение за откриване на производство по несъстоятелност – досежно действителна начална дата на неплатежоспособност,прилагане кореспондиращо на фактическите обстоятелства правно основание – чл.630 ал.1 или ал.2 ТЗ или чл.632 ТЗ, надлежни обезпечителни мерки, вкл. привременни, но също и интереса му от възползване от конкретната по-ранна дата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ, при последващи искове за попълване масата на несъстоятелността / поради това не осигурява идентична защита възможността за нова молба по чл.625 ТЗ при отхвърляне на първоначално подадената от друг кредитор /. Още повече , изключване възможността за образуване на повече от едно производства по чл.625 ТЗ,срещу един и същ длъжник,от различни кредитори на същия,е разрешение щадящо по отношение бъдещата маса на несъстоятелността / с оглед спестяване на разноски /, в случай на уважаване молбата, т.е. се явява в интерес,а не в противоречие с интереса на вече конституираните кредитори – молители,а и на всички кредитори на несъстоятелния длъжник,с оглед бъдещото им удовлетворяване.
На настоящия състав е известна постановената в производства по чл.274 ал.2 ГПК и като такава – незадължителна и за въззивна инстанция съдебна практика в противен смисъл: опр.№ 948 по ч.т.д.№ 948/2011 год.,опр. № 479 по ч.т.д.№ 2643/2013 год., опр.№ 347 по ч.т.д.№ 1626/2014 год.,опр.№ 809 по ч.т.д.№ 2635/2014 год. и опр.№ 105 по ч.т.д.№ 263/2016 год. – всички на състави на второ търговско отделение на ВКС.Тази практика настоящият състав не е споделял и в предходни свои произнасяния с идентичен предмет / опр.№ 149/12.02.2014 год. по ч.т.д.№ 4774/2013 год. и опр.№ 852/28.11.2013 год. по ч.т.д.№ 4058/2013 год. на І т.о. на ВКС/,а необжалваемост на определението по чл.629 ал.4 ТЗ, в хипотеза на отказ за присъединяване на кредитор, се споделя и в мотивите на цитираното от жалбоподателите опр.№ 553 по ч.т.д. № 2248/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС. Защитата и преграждащия за осъществяването й ефект следва да се съотнася към правото, което съдебният акт разрешава или отрича,преценявайки съществува ли за същото друга еднакво ефикасна и гарантирана форма на защита .Именно последната в случая не е налице.
С оглед преждеизложеното,настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 772/29.02.2016 год. по ч.т.д.№ 940/ 2016 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по частните жалби на [фирма] и [фирма] против определение от 04.02.2016 год. по т.д.№ 7098/2015 год. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :