1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 01.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2704/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 8473/10.06.2016 г. на К. И. Б. срещу определение № 1728/19.05.2016 г. по ч.гр. дело № 3377/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 253 ГПК съдът е отменил свое определение от 14.03.2016 г. в частта, с която е предоставена правна помощ на К. И. Б..
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е насочена срещу акт, с който се отказва предоставяне на правна помощ, поради което на основание чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна поради следните съображения:
С обжалваното определение състав на Софийски апелативен съд е приел, че е налице основание по чл. 253 ГПК за отмяна на определението му от 14.03.2016 г. в частта, с която е предоставена правна помощ на К. И. Б. под формата на процесуално представителство за подаване на частна касационна жалба по гр.д. № 3377/2015г. на Софийски апелативен съд. Изводът на съда е мотивиран с обстоятелството, че двама назначени адвокати, вписани в Националния регистър за правна помощ, са отказали да защитават молителя, с оглед на което предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, тъй като би се накърнило правото му на процес в разумен срок.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 253 ГПК съдът може сам да изменя или отменя онези свои определенията, с които не се слага край на делото. Тази възможност не е предоставена от закона безусловно, а само при наличие на някоя от посочените в нормата причини – изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В обжалваното определение липсва позоваване на конкретна хипотеза, допускаща отмяната на предходния съдебен акт, а единствената цитирана от съда законова разпоредба – чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПрП) е приложена неправилно. Посочените от съда аргументи са неотносими към визираната норма и се явяват негодни да обосноват приложението й. Преценката по чл. 24, т. 1 ЗПрП – дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, не се извършва въз основа на това дали оказването й би довело до забавяне на процеса, както погрешно е приел съда. Следва да се вземат предвид както съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по делото и разходите за адвокатска защита (определение № 476 от 17.08.2008 г. по ч.гр.д. № 268/2009 г., IV г.о. на ВКС, ГК), така и за извършването на какви процесуални действия се иска тя. В случая жалбоподателят е поискал правна помощ за отстраняване нередовност по негова частна касационна жалба против определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. Контролът върху съдебния акт се осъществява по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което жалбата следва да отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл съдът е дал указания на жалбоподателя. Спазването на законовите изисквания налага извършването на дейност, за която се изисква правна квалификация, каквато жалбоподателят не притежава, поради което ползата от правна помощ е очевидна (в този смисъл определение №530/14.10.2011г. по ч.гр.д. №475/2011г., III г.о. на ВКС, определение №334/14.05.2012г. по ч.гр.д. №518/2011г., III г.о. на ВКС; определение №349/15.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1/2008 Г., ІІІ г.о. на ВКС)
Извън горното, нито Гражданският процесуален кодекс, нито специалният Закон за правната помощ не предвиждат възможност веднъж допусната правната помощ при наличие на предпоставките по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, да бъде впоследствие отказана от съда. Единствените хипотези, уреждащи преустановяване оказването на правна помощ за вбъдеще, са тези на прекратяване и лишаване от нея. Съгласно чл. 96 ГПК правната помощ се прекратява със смъртта на физическото лице или при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена (придобиване на имущество, започване на работа, получаване на наследство, промяна на здравословното състояние и всякакви други обстоятелства, несъществували към датата на предоставяне на правната помощ, от които се установява, че лицето може да си позволи адвокатска защита), а според чл. 97 ГПК, съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава лицето от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне изначално не са съществували. От данните по делото липсват сведения за наличието на някоя от посочените в чл. 96 и чл. 97 ГПК предпоставки, които да мотивират съда да прекрати или лиши страната от предоставената й правна помощ. Обстоятелството, че двамата назначени от съда служебни адвокати са отказали да защитават К. И. Б. не може да послужи като основание за съда да постанови отказ от предоставяне на правна помощ. В тези случаи е приложима визираната в чл. 26, ал. 5 ЗПрП възможност служебният адвокат, неприел да осъществи възложената му правна помощ, да бъде заменен по искане на съда, като за съответния адвокатски съвет ще съществува задължение да посочи друг адвокат от Националния регистър за правна помощ, който да бъде назначен по делото.
Предвид изложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на въззивния съд за назначаване на нов служебен адвокат по реда на чл. 25, ал. 4 ЗПрП.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 1728 от 19.05.2016 г. по ч.гр.д. № 3377/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за назначаване на нов служебен адвокат за оказване на правна помощ за подаване на частна касационна жалба от К. И. Б. по ч.гр.дело № 3377/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ