О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
С., 24.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.05.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2381/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№32097/11.03.2015г.,подадена от А. И. Д. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Л. С.,против решение №19215/17.12.2014г. на Софийски градски съд,го,ІV-г въззивен състав,постановено по в.гр.д.№6978/2014г. по описа на същия съд,в частта,с която се потвърждава решение от 21.01.2014г. по гр.д.№12356/2013г. по описа на Софийски районен съд,48 състав за осъждане на А. И. Д.,на основание член 76,пр.1 от ЗС да върне/предаде/ на [фирма],гр.С.,владение на недвижим имот,представляващ жилище на етаж втори на жилищната сграда в [населено място],район М.,кв.Г.,ул.Д.”№17 с площ на жилището 66,60кв.м,построена в УПИ VІІІ-692,кв.17 по плана на С.,кв.Г.,отнето с насилие на 26.09.2012г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,алтернативно неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „И. пропърти инвестъмонтс”,в депозирания писмен отговор на жалбата,чрез пълномощника си юрисконсулт Е. З.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,както и че същото е правилно,за което е споделил мотивите и на основание член 272 ГПК препратил към същите. С тези мотиви е прието за установено,че на 21.01.2012г. ищцовото дружество е било въведено във владение на имота от ЧСИ,като купувач на процесния имот,когато е установило фактическа власт върху същия и го държи имота свой собствен.Посочено е,че при този въвод в имота е заварен ответника А. Д.,изваден при извършването на последния,след което на 26.09.2012г. ответникът Д.,както и сам заявява в съдебно заседание от 16.12.2013г., изрязъл поставената от ищеца метална входна врата с флекс и поставил друга такава,като не е предоставил на ищеца ключове от вратата,и понастоящем само ответника Д. има достъп до имота.Във връзка с доводите по въззивната жалба подадена от А. Д.,съдът е посочил,че чрез предявяване на исковете по чл.75 и чл.76 ЗС,които са средство за защита на владението като фактически състояния,в образуваното производство по тях се проверява от съда само факта на владението и нарушението му.Съдът е приел,че по делото безспорно се установяват,както факта на владението на ищеца, върху процесния имот,така и отнемането му чрез насилие от ответника Д.,като всички останали възражения на последния, във връзка с правото на собственост върху имота,както и че не е имало основание за въвод, са неотносими.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,инкорпорирано в т.І на касационната жалба,касаторът твърди,че са налице предпоставките,предвидени в член 280,ал.1 т.1 и т. 3 ГПК,като заявява/цитирам/:
„1.П. въпрос,разрешен са атакувания акт,в противоречие със задължителната практика на ВКС,обективирана в ТР №1/2013г.,постановено по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е както следва:
„Длъжен ли е въззивният съд да извърши служебна проверка за наличието на правен интерес по предявения иск или възприема изводите на първоинстанционния съд по отношение на наличието на тази процесуална предпоставка?”
Като се навеждат доводи,че съдът е нарушил задължението си да направи самостоятелна преценка за наличието на правен интерес от търсената защита,в нарушение на сочената от него задължителна съдебна практика на ВКС.
Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тези твърдения на касатора не кореспондират на приетото с последните,напротив извършена е такава проверка и именно в съответствие с цитираното тълкувателно решение на ВКС,на което се е позовал и въззивният съд в мотивите на обжалваното въззивно решение.Ето защо,постановеното с въззивното решение по този въпрос,не е в противоречие,а в съответствие с тази задължителна практика на ВКС.Аргументите на касатора в тази връзка по-скоро са с характер на касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК.
В точка втора от изложението си касаторът посочва/цитирам/
„2.В. съд възпроизвежда извода на първоинстанционния съд,че ищецът,легитимиращ себе си като собственик на процесния имот има интерес от посесорна защита.Считам,че е налице наред с общата предпоставка,визирана в чл.280,ал.1 от ГПК и специалната такава по т.3 на същия член,която обуславя допускането до разглеждане по същество на настоящата жалба.От значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е отговора на въпроса
„Имали правен интерес собственикът от владелчески иск,когато може да получи петиторна защита,чрез ревандикационния иск по чл.108 ЗС?”
Видно от възприетото в решаващите мотиви на въззивния съд,както и от данните по делото,такъв въпрос,във връзка с възражение за липса на правен интерес от предявяване на иска по член 76 ЗС,не е поставян от ответника по делото,настоящ касатор,поради което и въззивния съд с обжалваното решение,не е дал разрешение на такъв въпрос.Въпреки това,тъй като касаторът твърди,че обжалваното въззивно решение недопустимо,за пълнота следва да се има предвид,че с оглед характера на владелческите искове,които имат за предмет фактическо състояние и при тези спорове съдът е ограничен да установи само факти:факта на владение,факта на нарушение и кой владее имота в момента на разглеждане на спора,като значение за допустимостта на иска и за очертаване на предмета на доказване в този случа имат твърденията в исковата молба,а съдът е длъжен да установи действителните фактически отношения на страните,както се приема в задължителната практика на ВКС.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №19215/17.12.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-г въззивен състав,постановено по в.гр.д.№6978/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: