4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 18.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5324/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 54 от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 247/2013 г. на районен съд З., потвърдено с решение № 406 от 23.07.2015 г. по гр.д.№ 273/2015 г. на Смолянски окръжен съд, е признато за установено, че ищцата Л. С. К. е собственик на апартамент № 18 в [населено място], ул.България, 186, [жилищен адрес] с идентификатор № 311111.32.227.2.18 и ответницата А. И. В. е осъдена да й предаде владението на имота, както и да й заплати пропуснати ползи в размер на 244, 87 лв.
А. В. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, което намира, че противоречи на материалния закон и на процесуалните правила, тъй като съдът не е разгледал възражението й за нищожност на договора, с който ищцата се легитимира като собственик, на основание „невъзможен предмет”.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторката поставя следните правни въпроси, по които счита, че се е произнесъл въззивният съд и имат определящо значение за изхода на спора, а именно:
1.Когато придобивното основание, на което се позовава ищецът по ревандикационен иск, е договор за продажба, който е нищожен поради невъзможен предмет, за която нищожност съдът следи служебно, следва ли съдът да се произнесе по направено от ответника възражение за нищожност на договора едва пред въззивния съд ?
2.Когато вследствие на извършени преустройства един апартамент е функционално свързан с друг апартамент чрез присъединяването му към него и премахване на преградните стени между двата апартамента, то престанал ли е той да бъде самостоятелен обект в сграда по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗКИР ?
3. Когато са премахнати преградните стени между два апартамента и те са свързани функционално в един общ обект, то присъединеният апартамент запазва ли качеството на жилище по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУТ ?
4.Когато предмет на сделка за покупко-продажба е апартамент, който няма самостоятелно функционално предназначение, но продължава да фигурира като самостоятелен обект на кадастъра, то тази сделка с невъзможен предмет ли е като основание за нейната нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, пр.първо ЗЗД ?
По първия въпрос се поддържа като основание за допускане на касационното обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като липсвала съдебна практика дали преклузията по чл.133 и чл.266 ГПК се отнася и за възражения за нищожност, за които съдът следи служебно .
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа и по останалите въпроси, като се твърди, че по подобни казуси няма съдебна практика, а решенията по тях са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ищцата Л. К. / ответник по касационната жалба/ не взема становище по основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Първоначалният собственик на ап.18 е [фирма], което с нот.акт № 35/ 2005г. го продало на ответницата А. В.. С решение № 310/ 20.11.2007г. сделката е обявена за нищожна. По-късно, с нот.акт № 17/ 2012г. дружеството продава същия апартамент на ищцата Л. К.. Тъй като първият купувач не освобождава апартамента, К. е предявила настоящия иск по чл.108 ЗС. Ответницата е противопоставила възражение за нищожност на договора, с който ищцата е придобила имота, което е отделено в отделно исково производство и с влязло в сила решение № 94/ 31.05.2014 г. този иск е бил отхвърлен, като е прието, че заявените основания за нищожност са придобиване от несобственик, нищожност поради противоречие със закона, без да се сочат конкретните нарушени законови разпоредби и противоречие на сделката с морала и добрите нрави, всичките намерени от съда като неоснователни.
В производството по ревандикационния иск ответницата твърди, че се е позовала на друго основание за нищожност, а именно че поради извършеното преустройство и обединяване на ап.18 със съседния ап.19 продажбата на ищцата имала невъзможен предмет. Твърди, че първоинстанционният съд неоснователно не са разгледал този довод, а въззивният съд неправилно е преценил, че той се заявява за първи път пред него и също го е отклонил с позоваване на преклузията по чл.266 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касаторката правни въпроси не обуславят допустимост на касационното обжалване съобразно критериите на закона и разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Обуславящ за крайния изход на спора е процесуалноправният въпрос, свързан с разглеждане на възражението за нищожност на продажбата, с която ищцата се легитимира като собственик, на основание невъзможен предмет, тъй като само ако се приеме, че това възражение е подлежало на разглеждане, следва да се отговори и на материалноправните въпроси, които са по съществото на спора. Въпреки обуславящото значение обаче на този процесуалноправен въпрос, по него няма основание за допускане на касационно обжалване. Според въззивния съд той е отказал да разгледа възражението, тъй като е направено за първи път пред тази инстанция. Това становище отговаря на съдебната практика по приложението на чл.133 ГПК, според която възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд, освен в хипотезите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК. В този смисъл е т.4 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящо се до въпроси, свързани с въззивното производство. В същото ТР е прието, че постановките на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според които е допустимо пред въззивния съд ответникът да си служи с нови защитни средства като възражения срещу предявения иск, в това число и такива със само отбранителен характер, като общо правило следва да се считат за изгубили актуалност при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ Видно от отговора на исковата молба –л.16 от делото на районния съд, в него въобще не се съдържа възражение, че ищцата е сключила договор с невъзможен предмет, а е използвана общата формулировка за „противоречие на закона, накърняване на добрите нрави и нарушение на принципа на справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения”. Доколкото от повествователния характер на отговора са могли да бъдат извлечени и квалифицирани някои основания за нищожност, това е направено от съда, разглеждащ иска по чл.26, ал.1 ЗЗД / вкл. и от ВКС в определението за недопускане на касационно обжалване № 330/ 5.03.2015 г. по гр.д.№ 7412/ 2014 г., ВКС, ІV г.о./, поради което правилно е прието, че не е останало неразгледано възражение, по което да се дължи произнасяне от първоинстанциония, съответно от въззивния съд. Не се касае и за хипотезата на т.1 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът не проверява служебно валидността на договора за продажба, а само при направено възражение от ответника. Тогава , ако спорът се решава от приложението на императивна правна норма, съдът е бил длъжен да я приложи, а ако пъроинстанционният съд не го е сторил, нормата трябва да се приложи от въззивния съд, дори и нейното нарушение да не е въведено като основание за обжалване. В този смисъл са разясненията дадени в тълкувателното решение, но те са неприложими за случая, тъй като възражението за нищожност поради невъзможен предмет въобще не е било включено в предмета на делото.
Не е налице и хипотезата, разгледана в т.4, пр.3 от ТР № 1/ 20102 г., тъй като не се констатира нарушение на процесуалните правила, което да не е позволило на касаторката да заяви възражението си пред първоинстанционния съд.
Въззивният съд е изложил като евентуални и съображения по съществото на възражението за невъзможен предмет, в случай че се приеме, че то е въведено с отговора на исковата молба чрез твърдението, че ап.18 е приобщен функционално към ап. 19, собственост на ответницата, и е останало неразгледано от съда. Към тези мотиви отношение имат материалноправните въпроси, поставени от касаторката, но тъй като съображенията не са определящи за крайния изход на делото по смисъла на т.1 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, а са изложени от съда само като допълнителни аргументи, въпросите не следва да се разглеждат при проверката за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 23.07.2015 г. по гр.д.№ 273/2015 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: