1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 29. 01. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 887/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1331/ 23.07.2012 г. по гр.д.№ 483/2012г. на Софийски апелативен съд ответникът В. Г. Н. е осъден на основание чл.59 ЗЗД да заплати на П. Ц. П. сумата 6490 лв., представляваща стойността на селскостопански животни и фураж, ведно със законната лихва, считано от 8.08.2007г. до изплащане на сумата.
Ответникът В. Н. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като счита че то е постановено при съществени процесуални нарушения във връзка с доказателствата по делото за вида и размера на обезщетението, поради което моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че има противоречие на обжалваното решение със съдебната практика по приложението на такива процесуални норми като чл.127 и чл.188 ГПК /отм./ относно разпределението на доказателствената тежест, определяне на предмета на спора, обсъждане на всички доказателства по делото, значението на заключението на вещото лице и излагане на самостоятелни мотиви от страна на въззивния съд.
В подкрепа на изложението сочи съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Ищецът оспорва жалбата, както и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Отношенията между страните са възникнали по повод решението на ищеца да отглежда животни, във връзка с което ответникът му предоставил имота си в [населено място], В. област. Ищецът закупил една свиня майка, пет прасета за угояване по 120 кг. и 45 прасета с тегло по 50 кг., както и фураж за изхранването им. След 12.08.2002 г. страните развалили отношенията си, ищецът напуснал имота, а животните останали при ответника, който впоследствие ги продал, а фуражът се развалил.
Ищецът е предявил ревандикационен иск за собствеността и предаване на животните, но тъй като не се намират във владение на ответника, искът е отхвърлен. Предявил е и евентуален иск за присъждане равностойността на животните и фуража, с правно основание чл.59 ЗЗД, който е уважен, като е прието, че притежаваните от ищеца животни са останали при ответника и той дължи равностойността им, тъй като ги е отчуждил и с това се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Стойността на обезщетението е определена с оглед представените писмени доказателства- фактури за закупуване на животните и фуража, показанията на разпитаните свидетели и заключение на вещото лице относно оценка на животните.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване. По съществото си те се свеждат до оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка със събиране и обсъждане на доказателствата по делото, които не могат да се проверяват на настоящия етап от производството, тъй като то има друг предмет и предпоставки.
Неоснователно се поддържа също така, че въззивното решението е в противоречие със съдебната практика по приложението на тези процесуални норми.
В една част представените решения разглеждат въпроси, които са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което чрез тях не може да се обоснове допустимост на касационното обжалване- такива са напр.р.№ 977/ 13.01.2010 г. по гр.д.№ 3358/ 2008г. на І г.о., по което се разглежда въпросът за положението на ищеца по отрицателния установителен иск, р.№ 141 от 19.02. 2010 г. по гр.д.№ 384/2009г. на І г.о., по което правният въпрос е дали съдът е длъжен да съобщи на страните обстоятелства, които не са били събрани по делото, но са станали служебно известни на съда и са послужили като основание за отмяна на първоинстанционното решение, р.№ 867/ 22.08. 1955г. по гр.д.№ 3820/ 55г. на ІІ г.о. за действието на чл.222 ГПК / отм./ относно значението на влязла в сила оправдателна присъда за гражданския съд, който разглежда иска за бащинство на роденото от тъжителката дете и др.
В други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, действително е посочено, че задължителната съдебна практика изисква при разпределяне на доказателствената тежест съдът да се ръководи от нормата на чл.127 ГПК, а съгласно чл.188 от ГПК следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните- р.№ 25/ 27.01.2012г. по гр.д.№ 1832/ 2010 г. на ВКС, ІV г.о., че възивният съд има задължение да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да мотивира решението си по съществото на правния спор- р. № 212 от 1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г., 2 т.о., както и че следва да преценява заключението на вещото лице съвместно с останалите доказателства по делото- р.№ 113/ 28.02.2011 г. по гр.д.№ 1062/2010 г. ІV г.о. ВКС. От данните по настоящото дело обаче не може да се направи извод, че въззивното решение е в противоречие с тази задължителна съдебна практика, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност, обсъдил е и доводите и възраженията на страните и така е формирал фактическите си и правни изводи по предмета на спора, Обсъдил е и влязлата в сила присъда с която ответникът е оправдан по обвинението по чл.206 НК за обсебване на описаното имущество, но не поради това, че не е извършил съответните действия, а поради липсата на умисъл. К. съд не проверява правилността на решението с оглед на тези изводи, а дали при тяхното формиране е спазена задължителната съдебна практика по приложението на процесуалните норми, които обезпечават точно установяване на фактическата обстановка и правилно приложение на материални закон. Такова несъответствие в случая не се установява, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1331/ 23.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 483/2012г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда В. Г. Н. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Ц. П. от с.гр., ЕГН [ЕГН] разноски по делото за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: