4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., 27.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1761/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1926 от 05.12.2012г. по гр. дело № 2267/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната от ответника част, с която искът е уважен, Решение № 1209 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 6095/ 2010 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъден за плати на Н. Е. П. И. – от Обединено Кралство Великобритания и С. И., със съдебен адрес в РБългария [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Б. Д. – АК П. 79 840.22 евро – платена цена на отпаднало основание – развалени предварителни договори от 22.05.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в [населено място], м.”Б. борика”, поземлени имоти № 61813.454.361-3: ап.№ В206 на ІІ етаж, ниво +3 от сграда „Б” и ап. №Ц304 на ІІІ ет., ниво +4 от сграда „Ц”, със законната лихва от 25. 05.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въпросът: допустимо ли е разширително тълкуване на договора, когато страните изрично, ясно и точно са уговорили, че при забава на продавача да се снабди с удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация, дължи неустойка, е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД: Опр.№77/09.02. 2009 г.и Р.№89/17.07.2009 г. по т.д.№523/2008 г. на ІІ т.о., Р.№137/25. 06.2010 г. по т.д.№888/2009 г. на ІІ т.о. и П. ВС №3/29.03.1973 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът: подлежи ли на разваляне договор, когато кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът заявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството, жалбоподателят счита, че е решен в противоречие със съдебната практика – П. на ВС №3/1973 г. и поддържа, че разваляне на договора следва да се допусне само когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното и че в случая неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и не е доказана безполезност на престацията, като обстоятелството, че сградата не е въведена в експлоатация, не се дължи на виновно поведение на продавача, а на извинителни причини. По въпроса: следва ли да се допуска разваляне на сделка, когато не е доказана безполезност на задължението, което още е възможно, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – счита, че въззивното решение противоречи на Р.№29/13.04.2011 г. по т.д.№ 396/ 2010 г. на ВКС, І т.о. и отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като допринася за осъвременяване тълкуването на законодателната уредба с оглед изменение в законодателството и обществените условия.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД за 79 840.22 евро – цена на два недвижими имота, платена на отпаднало основание – развалени предварителни договори от 22.05.2008 г. за покупко – продажба на имотите, въззивният съд е приел, че сключените договори съдържат елементи на предварителен договор за продажба и на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, насочени към постигане на една цел – построяване на обектите и прехвърляне правото на собственост на ищеца, преди което обектите следва да бъдат въведени в експлоатация по установения ред – затова договорите трябва да се разглеждат в тяхната взаимозависимост и връзка помежду им. Направил е извод, че изпълнението на задължението за прехвърляне правото на собственост е невъзможно без ответникът да изпълни задължението за построяване на обектите и въвеждане на сградата в експлоатация, уговорената цена по чл. 200 ал.1 ЗЗД включва и възнаграждението по договора за изработка, която общност на цената влече и общност на двата договора, и дори да бъде изпълнен договорът за изработка, ако не се сключи окончателният договор, това повлича и неизпълнение на договора за изработка, тъй като възложителят би платил цена на обект, който не е негова собственост. Като е преценил изпълнението на всички задължения, поети с двата договора, съдът е приел, че ответникът следва да изпълни задълженията в цялост, а не само тези по един от договорите, включително задължението за въвеждане на сградата в експлоатация. По съображения, че сградата и досега не е въведена в експлоатация по установения ред и в уговорените от страните срокове, и че липсват доказателства това да се дължи на причини, които да освободят ответника от отговорност за неизпълнение, съдът е мотивирал, че ищецът има право да развали предварителните договори за продажба по реда на чл. 87 ал. 1 ЗЗД поради неизпълнението на ответника на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация. Заключил е, че не е налице чл. 87 ал. 4 ЗЗД, тъй като интересът на ищеца е не само да придобие правото на собственост върху имотите, но и да ги полза по предназначение, затова незначителността на интереса не може да се преценява само с оглед на това каква част от строителството е завършена и каква остава да се завърши – въвеждането на сградата в експлоатация по реда на чл. 177 ал. 3 ЗУТ е задължително, за да се ползват нормално имотите, а целта на сключените от страните договори е реално да ползва имотите, което ищецът не може да прави две години – неизпълнението не е незначително с оглед интереса му и уговорената неустойка за забава не ограничава ищеца от правото да развали договорите, когато е загубил интерес от реално изпълнение. С оглед изложеното релевантен за делото е материалноправния въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи, по който въпрос решението не е постановено в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 20 ЗЗД и критериите при тълкуването на договорите, посочена и от жалбоподателя. Въззивният съд е тълкувал сключените от страните договори съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки за поетите от страните задължения, във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от договорите с оглед очертания в тях предмет. Поставеният от жалбоподателя въпрос: какви са правата на купувача при клаузата, че при забава на продавача да снабди обекта с удостоверение за въвеждане в експлоатация, купувачът дължи неустойка, по който поддържа, че купувачът може да търси неустойката (но не и последиците от разваляне на договора поради неизпълнение на продавача), не касае разширително тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД, а твърдяна неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК.
Въпроса: подлежи ли на разваляне договор, когато кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът заявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството, и въпроса: следва ли да се допуска разваляне, когато не е доказана безполезност на задължението, което още е възможно, жалбоподателят извежда на основание несъгласието си с направените от въззивния съд изводи относно неизпълнението на поетото с договорите от продавача задължение за въвеждане на сградата в експлоатация, което дава право на купувача да развали договорите поради неизпълнение и несъгласието на жалбоподателя, че съдът не уважава доводите му, че неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и че не е доказана безполезност на престацията. Съобразно указанията, дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на касационно обжалване, са различни от основанията по чл. 281 т. 3 ГПК. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1926 от 05.12.2012 г. по гр. дело № 2267/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: