ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 09. януари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3838 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 141/12.07.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 274/2018, с което е потвърдено решение № 110/21.03.2018 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 486/2013, с което е уважен предявения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на частична нищожност на договор за ипотека.
Недоволен от решението е касаторът Г. В. Д., представляван от адв. В. Д. от РАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд да извърши служебна проверка за допустимост на обжалваното първоинстанционно решение, да определи вярната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и съдържанието на спорното право, посочено в нейния петитум, както и да се произнесе по предявените насрещни инцидентни искове, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС – ТР № 4/2014 и ТР № 1/2004. Счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответницата по жалбата М. Т. Б., представлявана от адв. Л. С. от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, а по същество обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на 4/6 ид. ч. от недвижим имот – апартамент в [населено място] (заедно с децата си Т. Б. – 1/6 ид. ч. и Т. Б. – 1/6 ид.ч.), върху който е била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на задълженията на ответника Г. Д. по договор за кредит. При сключване на договора за ипотека ищцата е била представлявана от Т. Г. Б. – Д., въз основа на пълномощно, заверено от нотариус Ю. В., рег. № ***, с район на действие РС – Пазарджик. Съгласно приложеното по делото (л.8) пълномощно рег. № 4618/02.10.2007 Т. Б. и ищцата М. Б. учредяват представителна власт на Т. Б. да ги представлява при учредяване на договорна ипотека върху имота, като видно от приложено удостоверение, рег. № 1532/26.06.2012 в общия регистър за 2007 г. на нотариуса, изповядал договора за ипотека, под посочения по-горе № 4618/02.10.2007 е вписано удостоверяване на подписите на друга упълномощителна сделка от Т. Б. – Д. (починала, срещу която са повдигнати обвинения, по които част от които е оправдана, а по други наказателното производство е прекратено) и В. Д. за учредяване на представителна власт на Т. Б. и М. Б.. Съдът е приел, че доколкото при учредяване на ипотеката ищцата е била мнимо представлявана, не е потвърдила извършените без представителна власт действията на мнимия пълномощник Т. Б. за учредяване на ипотеката, като изрично е оспорила тяхната валидност с искане за обявяване от съда на нищожността на сключения без представителна власт договор за ипотека, е налице хипотеза на нищожност на договора за ипотека по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като сключен при липса на съгласие, досежно 4/6 от неговия предмет, в какъвто обем са правата на собственост на ищцата. Прието е, че макар договорът за ипотека, сключен от мним представител да е бил в състояние на висяща недействителност от момента на сключването му, ищцата не само не го е потвърдила, но е предявила иск за обявяване нищожността му, като висящата недействителност се трансформирала в абсолютна нищожност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси, без последния, да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика, че съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а по неговата допустимост – в обжалваната част. Съдът не е обвързан от посочената от страните правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права, претендирани от ответника и на направените възражения, реплики и дуплики. Първоинстанционният съд е длъжен съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК още в доклада по делото служебно да определи вярната правна квалификация на правата, претендирани от ищеца (според фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и съдържанието на претендираното право, посочено в петитума на исковата молба) на насрещните права, претендирани от ответника (според фактите и обстоятелствата и съдържанието на претендираното насрещно право или възражение, посочени в отговора на исковата молба), както и на всички възражения, реплики, дуплики и др. процесуални действия на страните, чрез които те осъществяват защитата си по предявения иск. Въззивният съд не докладва делото, а жалбите и отговорите. Той следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, а за допустимостта му – само в обжалваната част. По правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила и от посочените необосновани фактически констатации. По приложението на материалния закон той се произнася служебно, доколкото във въззивното решение е длъжен да определи вярната правна квалификация на спорните правоотношения (вж. решение № 57/12.03.2012 г., ВКС, IV ГО по гр. д. № 212/2011 г. и решение № 245 от 7.11.2017 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 585/2017 г.). Последният повдигнат въпрос не обуславя решението по делото, тъй като предявените насрещни искове не са предмет на проверката на въззивния съд, доколкото първоинстанционният съд е отказал да ги приеме за разглеждане, още повече, че ответникът, който отрича претендираното право, може да се брани с възражение, по което няма да се формира сила на присъдено нещо.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
Разноски на ответницата по касацията не следва да бъдат присъдени, тъй като по делото няма данни такива да са направени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 141/12.07.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 274/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.