5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 15,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 604 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 32007/30.ІV.2010 г. на [фирма]- С., подадена чрез процесуалния му представител против въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 26.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 8962/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ІІ ГО, 77-и с-в, от 13.V.2009 г. по гр. д. № 13745/09 г.: за признаване за установено по отношение на това д-во /в качеството му на правоприемник на [фирма] – С./ по иска на кооперацията „П.”-гр. Б., област М. с правно основание по чл. 124, ал. 1 – във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че то й дължи сума в размер на 3 153.60 лв. като неизплатена част от цена по сключен помежду им договор за изработка и издадени въз основа на него две данъчни фактури от м.ХІ.07 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 18.ІХ.2008 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на дружеството касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, както и при допуснати от СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлен установителния иск на кооперацията „П.”-гр. Б. – като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] – С. обоснована приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос „за момента на узнаване за извършено действие от лице без представителна власт, за да се счита, че е възникнало договорно правоотношение”, както и по процесуалноправния въпрос „въз основа на какви доказателства” се установява факта на такова узнаване. Цитирани и представени са в ксерокопия три решения на отделни състави на ТК на ВКС, както следва: 1/ Р. от 19 май 2004 г. по гр.д. № 1994/03 г. на І-во т.о.; 2/ Р. № 46/27.ІІІV2009 г. по т.д. № 454/08 г. на ІІ-ро т.о.; 3/ Р. № 63/10.V-.2009 г. по гр.д. № 87/2009 г. на ІІ-ро т.о. Отделно в изложението си касаторът поддържа, че „с допускане на касационно обжалване на решението и на основание чл. 280, т. 3 ГПК”, ВКС щял да се произнесе „и по проблеми, широко разпространени в големи предприятия”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация кооперация „П.”-гр. Б., област М. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на изложените в касационната жалба на дружеството оплаквания.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Кой е моментът на узнаване на действия, извършени от името на търговец от лице без представителна власт е въпрос на фактическо установяване по всеки конкретен спор, а не материалноправен въпрос. Допустими за установяването на този меродавен за прилагане презумпцията на чл. 301 ТЗ момент са всички годни доказателствени средства, които процесуалният закон познава. Ето защо релевираният процесуалноправен въпрос е безпредметен, защото по него липсва произнасяне на въззивната инстанция. Напротив, прието е било от СГС, че от факта на подписване на изплатени от настоящия касатор фактури от същото онова физическо лице, негов служител, което е подписало като възложител на работата и процесните две фактури от м. ХІ.07 г., може да се направи обосновано предположение, че дори и ако последното е действало без представителна власт, предходните плащания разкриват наличие на трайни търговски взаимоотношения между страните по спора, основани върху неформален договор за изработка. Що се отнася до представените към изложението на касатора три решения на отделни състави на ТК на ВКС, те нямат естеството на задължителна практика на касационната инстанция, съгласно постановките по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Преценявани с оглед евентуално наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, те не биха могли да послужат за установяване на противоречиво разрешаване на релевираните от жалбоподателя въпроси, след като последните нямат правен характер. Що се отнася до бланкетното позоваване на касатора върху предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, нейното евентуално наличие въобще не следва да бъде обсъждано при липсата на твърдения, обосноваващи значението на релевираните два въпроса за точното прилагане на закона, а сащо и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 26.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 8962/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2