2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 411
С., 29,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 394 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. инвест Е.-П. против определение № 947/13.07.2010 г. по ч.гр.д. № 725/2010 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение по т.д. № 744/2009 г. на Пловдивски ОС в частта имаща характер на определение, с която е прекратено, като недопустимо, производството по иска на жалбоподателя срещу Сл.М. за солидарно осъждане да заплати дължимата по споразумение от 27.07.2006 г. сума от 41 102.09 лв.
Ответникът Сл.М. от П. е подал отговор, че частната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, а освен това е и неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса: 1. Материалноправен-Дали ответникът М. е поръчител по чл.138 и сл. ЗЗД или е солидарен длъжник по чл.121 и сл. ЗЗД?, 2. Процесуалноправен-Дали ПАС е следвало да потвърди решението на ПОС в частта имаща характер на определение или е следвало да се произнесе с решение по същество на спора, тъй като срокът бил давностен?
1. Първият въпрос не е правен, а фактически, защото отговорът му се обуславя от фактите по делото и доказването им.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Не е налице и твърдяното приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК в което се включва задължителната практика на ВКС, съгласно т.2 ТР 1/2009 ОСГТК, а такава не е посочена и представена.
2. По вторият въпрос не е налице твърдяното противоречиво решаване от съдилищата, тъй като с представеното определение по ч.т.д. № 34/2009 г. на СЗОС е прието, че дали са налице основания за солидарна отговорност на ответниците, е въпрос по основателността на иска, а не условие за неговата допустимост. Липсва обективен идентитет с обжалваното определение, с което е прието, че преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД е изтекъл. В случая не става дума за давностен срок, както се твърди в частната касационна жалба, а за преклузивен. Ако е трябвало АС да се произнесе с решение, то тогава обжалваното определение би било недопустимо, но няма такава вероятност, тъй като безспорно е, че срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД е преклузивен.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 947/13.07.2010 г. по ч.гр.д. № 725/2010 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: