2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3214 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от М. К. Г.-П., с адрес в [населено място], представлявана от адвокат Р. Д. от САК, с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. В молбата се сочи, че независимо от своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за заплащане на разноски по делото, съдът е пропуснал да се произнесе по него.
Ответната страна по искането нотариус С. В. В.-Д., с адрес в [населено място], в отговор на искането счита, че то е недопустимо като направено след изтичане на преклузивния срок, а ако е допустимо, то претендираният адвокатски хонорар е прекомерен. Сочи, че доказателствата за извършване на разноските не са били представени своевременно, както и че не е бил представен списък по чл. 80 ГПК, поради което възможността за искане за допълване на окончателния съдебен акт е преклудирана.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (на 22.01.2019 г.) и е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е основателно.
С определение № 40 от 14 януари 2019 г., постановено по настоящото дело, съставът на касационния съд не допусна касационно обжалване на решение № 2997 от 14 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 284/2018 г. по описа на Софийския градски съд, по касационна жалба на С. В. В.-Д.. В определението липсва произнасяне по сторените за касационното производство разноски.
Установява се, че в отговора на касационната жалба ищцата М. К. Г.-П. е направила искане за присъждане на направените за касационното производство разноски. С молба вх. № 9490/05.11.2018 г. по делото са представени пълномощно на Г.-П. в полза на адвокат Р. Д., договор за правна защита и съдействие от 14 август 2018 г., видно от който страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, от които 400 лева са били заплатени в брой, както и разписка от 2 ноември 2018 г., че адвокат Д. е получила от ищцата сумата от 400 лева, съставляваща остатък до пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение по договора.
Несъстоятелни са доводите на ответницата по молбата, че искането за присъждане на разноски е преклудирано поради непредставяне на списък на разноските. Според задължителните указания, дадени с т. 8 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Ето защо настоящият състав намира, че молителката своевременно е поискала да ? бъдат присъдени сторените в касационното производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и е доказала действителното им извършване, поради което постановеното по настоящото дело определение № 40 от 14 януари 2019 г. следва да бъде допълнено в частта за разноските.
Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно. При съобразяване на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и материалния интерес по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 5000 лева, с оглед приложението на чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 2, т. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, в полза на молителката се дължи сумата от 817,50 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без осъществено процесуално представителство по настоящото дело. Тъй като заплатеният от молителката размер на адвокатското възнаграждение е в по-нисък размер от действително дължимият, възражението за присъждане на по-нисък размер на разноските е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 40 от 14 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 3214/2018 г. по описа на ІV г.о., ВКС, като:
ОСЪЖДА С. В. В.-Д., ЕИК[ЕИК], да заплати на М. К. Г.-П., с адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ателие 2, сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: