4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 330/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр.София, 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 330/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В.”Е.,[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Д. от АС-Варна срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1687/17.12.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1217/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския районен съд, ХХVІ състав № 1241/24.04.2009 год. по гр.дело № 4872/2008 год., с което е уважен предявеният от [фирма],[населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да възстанови сумата 4 566,59 лева, представляваща недължимо начислен ДДС при извършена продажба на недвижим имот – масивна сграда и прилежащото дворно място, намиращ се в[населено място], [улица], както и да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 1 255,48 лева за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че ответникът не се е обогатил неоснователно със сумата – предмет на иска за сметка на ищеца, тъй като е внесъл получения ДДС в бюджета.
В допълнително изложение към касационната жалба, обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът твърди най-общо, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по който липсва постоянна съдебна практика на ВКС, а именно: налице ли е неоснователно обогатяване, на която и да е от страните по сделката при положение, че купувачът е заплатил определената по общо съгласие цена по сделката, включваща данъчната основа и начисления ДДС.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че в нарушение на чл.9, ал.1, т.1 от действуващия към момента на извършване на процесната сделка ЗДДС от 1993 год./от./, третирайки продажбата на земята и сградата като обща облагаема сделка продавачът неправилно е начислил в издадената данъчна фактура сумата 4 566,59 лева ДДС върху земята, която сума е изплатена недължимо от купувача-ищец по делото. Този факт е установен по безспорен начин при извършената данъчна ревизия в ищцовото дружество, отразена в представеният по делото рев.акт № 0300603/23.02.2006 год., поради което данъчният орган е отказал да му възстанови данъчен кредит в размер на посочената сума. При тези фактически данни съдът е уважил предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платения ДДС върху земята, тъй като липсва правно основание за начисляването му. По този въпрос приложимият към момента на изповядване на сделката ЗДДС е категоричен – съгласно чл.9, ал.1, т.1, освободени от начисляване на ДДС са сделките за прехвърляне собственост върху земя и учредяване на ограничени вещни права върху земя. Постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае доколко установена впоследствие грешка при начисляване на ДДС върху част от двустранно определената и заплатена цена по сделката се отразява на облигационните отношения между страните и води ли до неоснователно обогатяване. Така поставеният въпрос е фактически и е изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти по конкретното дело. Анализирайки доказателствения материал по делото в съответствие с разпоредбите на ЗДДС съдът е направил извода, че недължимо продавачът е начислил ДДС върху продадената земя, който е платен без правно основание от купувача, поради което следва да му бъде възстановен. В случая не става въпрос за размера на данъчната основа, представляваща двустранно определената цена по сделката, която не може да бъде едностранно променяна, а за погрешно начислен данък върху договорената цена. Що се касае до неправилно внесения от продавача в бюджета данък ДДС, в закона е предвидена процедура за неговото възстановяване или прихващане с бъдещи задължения на данъчно задълженото лице. По тази причина неоснователен се явява доводът на касатора-ответник за фактическото му обедняване след като бъде осъден. Що се отнася до оплакванията му за необоснованост и незаконосъобразност, същите касаят правилността на обжалваното решение и представляват касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или свързано с тълкуването на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.9 ЗДДС/отм./ е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1687/17.12.2009 год., постановено по в.гр.дело № 1217/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: