ОПРЕДЕЛЕН И Е
№ 273
София, 29.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 258/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 3 ГГЖ вр. чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3
ГГЖ.
Образувано е по частна касационна жалба от З. Е. Х. ЕГН ********** от гр. С. против въззивно определение на Софийски апелативен съд, ГК, 3-ти състав № 1113/23.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2523/2008 г.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на З. Е. Х. срещу определението на Софийски градски съд, I ГО, 1-ви състав от 30.09.2008 г. по гр. д. № 1123/2008 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от М. на к. ч. министър С. Д. срещу З. Е. Х. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е спряно изпълнението по изп. д. № 2* на ЧСИ.
С частната касационна жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на определението. Приложено е изложение на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Позовава се на определение на ВАС на РБ, III отд. № 5259/9.05.2008 г. по адм. д. № 3616/2008 г., което прилага.
За ответника М на к. частната жалба е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Й.
Частната касационна жалба е подадена срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното:
Предмет на спора между страните по делото е предявен от М. на к. против З. Е. Х. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. на к. не дължи на З. Е. Х. предаване на владението върху процесното жилище. В хода на делото ищцовото министерство е поискало да се допусне обезпечение на иска ч. спиране изпълнението на изпълнителното дело, образувано по молба на З. Е. Х. въз основа на изпълнителен лист срещу М. на к. , издаден на основание на съдебно решение на ВАС на РБ, Ш отд. по адм. д. № 3446/2006 г., с което е отменена заповедта на Областния управител на Област София № РД-15-062/21.03.2006 г. за изземване от З. Е. Х. процесното жилище по административен ред. Първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 391 ГПК и е допуснал обезпечение на иска ч. спиране изпълнението по изпълнително дело № 2* на ЧСИ. По частна въззивна жалба от З. Е. Х. срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 391 ГПК въззивният съд е възприел правния извод на СГС и е оставил без уважение частната жалба.
Въззивното определение е от категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подлежащи на факултативно касационно обжалване – само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С т. 1 от изложението на основанията за допустимост касаторът е изразил разбирането си, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на съдилищата, а именно, че решението на ВАС по адм. д. № 3446/2006 г. не се ползва с изпълнителна сила и не може да послужи като основание за издаване на изпълнителен лист за въвод в имота. В противен смисъл се е произнесъл ВАС, Ш-то отд. с определение № 5259/9.05.2008 г. по адм. д. № 3616/2008 г. /образувано от З. Е. Х. по повод изпълнение на решението по адм. д. № 3446/2006 г. по описа на ВАС/.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разбирането по този въпрос не е решаващо за постановения от въззивния съд резултат, а и постановените от Върховния административен съд определения по административни дела не се от категорията съдебни актове по смисъла на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което позоваването на посоченото определение на ВАС не е състоятелно.
Относно основанието за допустимост по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът отново твърди, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед изразената от въззивния съд теза, че решението на ВАС, издадено след проведено съдебно производство по реда на чл. 145, ал. 1 АПК не се ползва с изпълнителна сила, което разбиране според касатора е в противоречие с текста на чл. 268, т. 2 АПК, съгласно който решенията, определенията и разпорежданията на административните съдилища са изпълнително основание.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато в обжалвания съдебен акт съдът се е произнесъл по въпрос, решаващ за правилността на постановения съдебен акт, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По този съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос съдебна практика няма или се налага промяна в съществуващата практика, поради което с произнасянето си ВКС следва да тълкува новосъздадена правна норма или норма, практиката по която не съответства на промените в обществото и законодателството.
Посоченият в изложението въпрос не е съществен процесуалноправен въпрос, имащ отношение към правилността на постановеното от въззивния съд определение. С постановения от въззивния съд съдебен акт съдът е проверил законосъобразността на преценката на първоинстанционния съд относно изискванията на чл. 391 ГПК за допускане обезпечение на предявения иск и е посочил, че законосъобразността на действията на съответните органи, предшестващи издаването на изпълнителния лист не е предмет на разглеждане в производството по чл. 391 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд, ГК, 3-ти състав № 1113/23.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2523/2008 г. по частна касационна жалба от З. Е. Х. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ул. „. № 23, ет. 4, ап. 9.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Надя Зяпкова:
Считам, че произнасянето по делото е преждевременно.
С определение от 7.05.2009 г. по к. д. № 4/2009 г. Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България, с което е оспорена конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 288 ГПК /ред., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, поради противоречие с чл. 56, чл. 119 и чл.124 от Конституцията на Република България.
На основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК Върховният касационен съд следва да спре производството по делото до постановяване от Конституционния съд решение по съществото на образуваното касационно дело.
Нямам възражения относно становището на съдебния състав за недопускане касационно обжалване на въззивното определение по изложените в мотивите на определението съображения.
Съдия:
/Надя Зяпкова/