О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и осма девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 108/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу решение №250 от 22.10.2008г. по гр.д.584/08г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 04.12.2007г. по гр.д. 9305/2007 на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от А. за с. к. против “ П. ” Е. – гр. С. искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация – “П” Е. – гр. С., чрез пълномощника си – адв. З е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд е свързан с определяне на началния момент, от който започва да тече давностния срок за претендираните от страната законни лихви. В тази връзка е направено оплакване за неправилност на изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.114, ал.4 ЗЗД, тъй като по своята същност неустойката, уговорена на основание чл.92, ал.1 ЗЗД и обезщетението дължимо по чл.86, ал.1 ЗЗД представлявали “ едно и също нещо”. Развити са съображения в подкрепа на това разбиране. Посочено е още, че така формулираният съществен въпрос е разрешен в противоречие с приетото с решение № 73/31.03.2006г. по т.д.557/05г. на ВКС, с което е мотивирано това, че съгласно чл.114, ал.4 ЗЗД при искове за неустойка за забава давностния срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, поради което тригодишния давностен срок не бил изтекъл.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / както следва да се квалифицира изложеното от него/, която предполага освен формулиран съществен материалноправен въпрос и разрешаването му в противоречие с практиката на съдилищата. Поставеният от касатора въпрос е съществен, тъй като е относим към решаващият извод на съда във връзка с приетото за погасяване на исковете по давност. Въпреки това, обаче не са налице останалите предпоставки обосноваващи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Соченото като противоречиво разрешаващо същественият материалноправен въпрос решение на Върховния касационен съд и обжалваното, не третират сходни хипотези т.е. не е налице обективен идентитет между тях. Обжалваното решение е постановено по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, т.е. предмет на претенциите е дължимата законна лихва върху присъдени с решение на СГС неустойки, произтичащи от неизпълнение на договорно поети задължения. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че исковете са основателни, тъй като задълженията за неустойка са парични, поради което забавеното им изпълнение обуславя дължимост на обезщетение съобразно чл.86, ал.1 ЗЗД, но погасени по давност, съобразно разпоредбата на чл.111, б. “ в” ЗЗД, като началния момент на давностния срок е съобразен с изискването на чл.114, ал.2 ЗЗД. Приложеното решение третира въпроса относно началния момент, от който се дължи неустойка, а не лихви от забавеното й изпълнение. Следователно, приложеното решение на ВКС не може да обоснове наличие на противоречива практика и приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не установяват наличие на тези предпоставки и оплакванията за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, с оглед приетото, че чл.114, ал.4 ГПК не намира приложимост в случая, тъй като те са относими към основанията по чл.281, ГПК но са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №250 от 22.10.2008г. по гр.д.584/08г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: