Определение №689 от 2.12.2009 по ч.пр. дело №623/623 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 689
 
 
София, 02.12.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември  две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                       ЕМИЛ МАРКОВ  
 
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 623/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Д. С. от гр. Д. срещу определение № 325 от 15.07.2009г. по ч. гр.д.370/09г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 20.05.2009г. по т.д.25/05 на Добрички окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното изложение, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 29.07.2009г. на съдия при Варненски апелативен съд, страната е поддържала, че “ съществените материалноправни въпроси относно които съдът не бил приложил правилно материалния закон били три предявени, според страната, иска, които са изброени. Всеки едни от тези искове и правилното прилагане на материалния закон “ към него” било от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Посочено е, че били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради произнасяне на съда по непредявен иск и неправилната квалификация на предявените искове “като един”, което също водело до извод за нарушаване от страна на въззивният съд на материалния и процесуален закон. Други доводи по допускане до разглеждане на обжалваното определение не са сочени.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на частно касационно обжалване, като не е определил кой е релевантния процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма,след формулиране на този въпрос, следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Нямат характеристика на въпрос изброяване на предявените, според касатора искове, тъй като дефинитивно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква релевантния материалноправен или процесуален въпрос да е относим към конкретните правни изводи на решаващия съд, обусловили обжалвания правен резултат. Дори и да се приеме, обаче, че жалбоподателят, макар и общо е посочил като такъв въпрос този относно правната квалификация на иска, то той би бил само един от елементите на фактическия състав, определящ наличие на основание по чл.280, ал.1 ГПК и с него не се изчерпва проверката по чл.288 ГПК, тъй като страната следва да обвърже този въпрос с една от лимитивно изброените в т.1-3 на текста хипотези, при която поддържа, че той е разрешен и да установи предпоставките й. Доводи в тази насока не са развити. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба, поради което и доводите за неправилното й определяне се свързват с оплакванията за незаконосъобразност на изводите на съда, поради което не могат да обусловят приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото страната е поддържала, че липсва произнасяне по цялото спорно право, то този въпрос не може да бъде предмет на инстанционен контрол, поради това, че процесуалния закон предвижда специален ред за разглеждането му. Не съставляват изложение по чл.280, ал.1 ГПК и другите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, които са свързани с разглеждането на повдигнатия процесуален спор, но не и към основанията за допускането му до разглеждане.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 325 от 15.07.2009г. по ч. гр.д.370/09г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар