О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр.София, 24.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 368/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на Н. В. А. и М. В. А. , на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 685/ 26.11.2008 г. по гр.д. № 1051/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Окръжен съд – П. по гр.д. № 1972/ 2007 г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателите против Ц. за спешна медицинска помощ – гр. П., „М” ООД, „Д.К.Ц. VІІ- П. ” ЕООД и община П. за прогласяване на нищожността на съдебните решения, постановени по гр.д. № 120/ 2004 г и 632/ 2007 г на Пловдивски окръжен съд.
В касационната жалба се твърди от жалбоподателите, че разглеждането на същата ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма изложени конкретни твърдения, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, което да е от значение за прилагането на закона. От съдържанието на жалбата следва да се заключи обаче, че под такъв въпрос жалбоподателите разбират какви са основанията за нищожност на съдебните актове. Според тях пороците в мотивите на съдебните решения или обозначеното в тях, че не подлежат на обжалване (ако всъщност са подлежали) могат да са основание за нищожността им. Даденото в противния смисъл разрешение на долустоящите съдилища било неправилно, поради което се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация община П. и Ц. за спешна медицинска помощ – П. оспорват жалбата. Твърдят, че доводите на жалбоподателите касаят основанията за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, а не основанията за допускането му по чл.280 от ГПК. Считат, че няма съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е от значение за прилагането на закона и развитието на правото. Разноски не претендират.
Ответниците по касация „М” ООД и „Д.К.Ц. VІІ – П. ” ЕООД не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът какви са основанията за нищожност на съдебните решения действително е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Само че това произнасяне е напълно в съответствие с трайно установената съдебна практика, според която пороците в мотивите на съдебното решение не е основание същото да бъде обявено за нищожно. Това важи и за липсата на мотиви по въпроса защо съдът е възприел съдебният акт за окончателен. Нищожно би могло да бъде само това съдебно решение, което е изцяло немотивирано или на което мотивите са напълно неразбираеми, но не и решение, на което мотивите са непълни, необосновани или незаконосъобразни. Подобни пороци в мотивите се отстраняват по реда на инстанционния контрол – до изчерпването на възможностите за обжалване. Необжалваемите съдебни решения не могат да бъдат проверявани за пороци в мотивите, независимо дали такива са налице. Обаче те не са нищожни, тъй като недопустимото или неправилно съдебно решение си остава валиден правораздавателен акт, който до отмяната му по надлежния ред поражда правни последици. Поради това изложените от жалбоподателите доводи не се релевантни за точното прилагане на материалния закон и за развитието на правото. Налице е безпротиворечива съдебна практика на ВКС по въпросите за основанията за нищожност на съдебните решения (решение № 2* от 10.12.2004 г. по гр. д. № 2361/2003 г., ІV отд., решение № 2* от 15.12.2004 г. по гр. д. № 2201/2003 г., ІV отд., решение № 2* от 10.12.2004 г. по гр. д. № 2361/2003 г., ІV отд., решение № 2* от 15.12.2004 г. по гр. д. № 2201/2003 г., ІV отд., решение № 874 от 13.05.2002 г. по гр. д. № 40/2001 г., ІV отд.), поради което повдигнатият от жалбоподателите материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съответно не може да се приеме, че са налице твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 685/ 26.11.2008 г. по гр.д. № 1051/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: