ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
[населено място], 19.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.д. № 1143/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 49 от 19.01.2018 г. по ч. т. д. № 3101/2017 г. на Върховен касационен съд, ТК, ІI т. о.
Ответникът по частната жалба- [фирма] , [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на настоящият жалбоподател против определение №3098 от 29.02.2017г. по ч. гр.д. №3862/17г. на Софийски апелативен съд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл.402, ал.2 , пр.2-ро ГПК определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция, а съгласно разрешенията дадени с ТР ОСГТК№1/10г. обезпечителното производство е двуинстанционно. Освен това е прието, че с атакуваното определение е изчерпан инстанционния контрол, тъй като определенията по чл. 402 ГПК не попадат в обхвата на актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК, като в този смисъл е и константната практика на ВКС. Изброени са множество съдебни актове на този съд в същия смисъл
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразна е преценката на състава на ВКС , ІІ т.о., за това че обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по правилността на акта на първостепенния съд по искане по чл.402 ГПК не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл изрично са и разрешенията дадени с ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2010г.Съобразно приетото по тълкуване на чл.315 и чл.321 ГПК/отм./ / чийто аналог в действуващия ГПК са чл.396 и чл.402 ГПК/тези определения подлежат на обжалване пред ВКС, само в хипотеза на постановяването им за първи път в производството от второинстанционния съд, т.е. когато е сезиран с такова искане и е постановил определение, с което се е произнесъл по него, но не и в случаите когато същият в качеството му на въззивен съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по такова искане от сезирания с него първостепенен съд.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Правно ирелевантно е както посоченото от касатора за неправилност на определението, поради това, че въззивния акт подлежал на обжалване, с оглед наличие на предпоставките по чл.280, ал.`1 ГПК, така и доводите по същество на спора. И по отношение на двете оплаквания не е съобразено, че предмет на настоящето обжалване е правилността на определението на ВКС, ІІ т.о., свързана с преценка за допустимост на производството. Необжалваемостта на акта на САС, изключва последващия инстанционен контрол въобще, независимо от сочените от страната основания по чл.280, ал.1 ГПК, респективно негови пороци, тъй като тя е относима към липса на уредена процесуална възможност за право на жалба, поради окончателния характер на произнасянето на въззивният съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 19.01.2018 г. по ч. т. д. № 3101/2017 г. на Върховен касационен съд, ТК, ІI т. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: