3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
[населено място], 16.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на девети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3179 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против определение № 3274 / 11.10.2017 год. по ч.т.д.№ 4653/2017 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.07.2017 год. по т.д.№ 135/2016 год. на Кюстендилски окръжен съд, за спиране, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, производството по предявените от жалбоподателя против [фирма] / в несъстоятелност / искове, с правно основание чл. 694 ТЗ, за установяване вземания на банката в несъстоятелност спрямо ответника, на основание 11 договора за кредит, в общ размер от 100 054 022,07лев, до разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора по т.д.№1454/2017 г. на СГС.Жалбоподателят оспорва потвърдителното определение на въззивна инстанция, отричайки преюдициалност на спора, предвид висящността на който е постановено процесното спиране, по отношение предмета на делото.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът основава исковете си,с правно основание чл.694 ТЗ / правният интерес от предявяването на които е обусловен от противопоставени възражения на длъжника в несъстоятелност и други кредитори / на сключени договори за кредит с ответника. Оспорва правопогасяващи, в полза на ответника, правни последици ,настъпили по силата на противопоставени от същия възражения за прихващане на задълженията му към ищеца, с вземания от същия,въз основа на изявления за прихващане № 11101 / 05.11.2014 г. и № 4121 / 07.11.2016 г..Действителността на прихващанията е предмет на т.д.№ 1454/2017 год. на СГС, производството по което е висящо.В това производство ищецът, при предявени в евентуалност установителни искове за нищожност / недействителност на извършени от ответника прихващания, оспорва действителността им, съответно: 1/ с изявление № 11101 / 05.11.2014 г. – поради неспазена,изискуема от закона като форма за действителност, писмена форма с нотариална заверка на подписа на отправящото изявлението за прихващане лице / чл.26 ал.2 пр. 3 ЗЗД вр. с чл.59 ал.2 ЗБН /, в евентуалност – на основание чл.59 ал.3 ЗБН ,в евентуалност – на основание чл.59 ал.5 ЗБН и 2/ с изявление № 4121/07.11.2016 г. – поради липса на активно вземане, която нищожност е квалифицирана от страната по чл.26 ал.1 пр.1 вр. с чл.103 и чл.104 ЗЗД,а в евентуалност и при последващата поредност – на основание чл.645 ал.3 ТЗ, на основание чл.646 ал.1 т.1 ТЗ, чл.3 ал.3 ЗБН, чл.59 ал.3 ЗБН и чл.59 ал.5 ЗБН. Първоинстанционният съд е счел, а въззивният възприел извода му, че спорът по т.д.№ 1454/2017 год. на СГС се явява преюдициален по отношение настоящия, тъй като би потвърдил или изключил със сила на пресъдено нещо правните последици на отправените от ответника материалноправни възражения за прихващане, независимо от твърдяното основание за нищожността / недействителността на прихващането.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, са поставени въпросите :1/ Преюдициален ли е спор по чл.3 ал.3 от ЗБН , на основание чл.59 ал.2 ЗБН,чл.59 ал.3 ЗБН и чл.59 ал.5 ЗБН, по отношение на спор по реда на чл. 694 ТЗ ? и 2/ Преюдициален ли е спорът , на основание чл.26 ал.1 пр. първо ЗЗД вр. с чл.103 и чл.104 ЗЗД, на основание чл.645 ал.3 ТЗ ,чл.646 ал.1 т.1 ТЗ , по отношение на спор по реда на чл.694 ТЗ ? Въпросите са обосновавани с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липса на трайно установена съдебна практика по разрешаването му.
Въпросите нямат характеристиката на правни. В съдържанието им по начало не са включени съществени предпоставки за даване на отговор, доколкото същественият, разрешен от въззивния съд въпрос, е наличието на преюдициалност. Въпросите не въвеждат съществените за отговор на същия елементи – предмета на конкретния и предмета на приетия за преюдициален, спрямо настоящия, спор, съответно страните по същите, защото именно съпоставката на двата предмета / а не формални законови основания /, наред със субективните предели на евентуалната сила на пресъдено нещо, обуславят извод за преюдициалност или отричането й. От друга страна, и да биха били въведени, същите биха предпоставили конкретен отговор, с оглед спецификата на спора, а не еднозначен, общоважим отговор по приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК във всяка хипотеза на висящо производство по чл.59 ЗБН ,респ. чл.645 ал.3 ТЗ, чл.26 ЗЗД и пр. спрямо висящо такова по чл.694 ТЗ, заведено от страна на банката в несъстоятелност, в качеството на ищец. Следователно, дори надлежно конкретизирани, въпросите биха били фактологични. Въззивният съд не е отрекъл преюдициалността, като основание за спиране в хипотезата на чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК. Дали в конкретния случай такава преюдициалност е налице,е въпрос по правилността на атакуваното определение, след допускане на касационното обжалване , и на основания, различни от тези по чл. 280 ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че е обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, необоснован се явява , единствено с формалното посочване на разпоредбата, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза следва да се посочи непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика / съответно наведена от страната / или макар при еднозначна, непротиворечива съдебна практика, да са обосновани предпоставки за нейното преодоляване като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството, с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото.Няма противоречие в създадената по приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК практика относно преценка на преюдициалността, като единствено условие за постановяване спиране на съдебното производство на това основание.Такава преюдициалност е съобразявал и изследвал и въззивния съд, считайки че действителността на компенсацията / макар и с действие на решението по чл.59 ЗБН и по отношение кредиторите на несъстоятелността /, противопоставена като правопогасяващо възражение от ответника, е с обуславящо значение за установяване съществуването на дълга, предмет на иска.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3274 / 11.10.2017 год. по ч.т.д.№ 4653/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: