6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
[населено място] ,29.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1381/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ Дженерали застраховане „ АД против решение № 295/21.12.2017 г. по т.д.№ 540/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 473/10.07.2017 г. по т.д.№ 183/2017 г. на Окръжен съд – Варна , в частта му с която „ЕРП Златни пясъци„АД е осъдено да заплати на „Дженерали застраховане„АД, на основание чл.213 ал.1 КЗ / отм./ , сумата от 31 090 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в полза на „Голден кар„ООД, по настъпило застрахователно събитие,съгласно клауза А1 от Общите условия по сключена между „Дженерали застраховане„АД и „ Интер турс – 2000„ ООД застраховка „Административни и търговски обекти„ / застрахователна полица № 110209004780/16.08.2010 г., ведно с обезщетение за забава в издължаване на главницата, в размер на 3 034 лева, като са отхвърлени така предявените искове. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото, поради което достигнал и до неправилния извод за неустановена собственост върху погиналите при застрахователното събитие – пожар търговски обекти. Поддържайки наличието на застрахователен интерес на сключилия застраховката търговец – „Интер турс – 2000„ ООД , основан на облигационното му правоотношение по договор за наем с ответника, касаторът счита, че самият текст на договора за наем – раздел ІІ и раздел ІV т.4 – установява по безспорен начин собствеността на „Златни пясъци „ АД върху тези обекти, макар застроени от наемателя, но в полза и изцяло за сметка на наемодателя, като включени в търговски комплекс „Делфин„. Паралелно касаторът оспорва и правилността на извода, че със сключването на анекс № 16А/10.02.2011 г. е отпаднал застрахователният интерес на „Интер турс– 2000„ ООД и застрахователното правоотношение между него и ищеца следва да се счита прекратено,преди настъпване на застрахователното събитие. Касаторът се позовава и на несвоевременност на възражението за прекратено застрахователно правоотношение, като направено едва във въззивното производство. Неподкрепен от събраните доказателства страната намира и извода на съда, че не е установено погиналите търговски обекти да са били обект на застраховане с процесната застрахователна полица. Доколкото съдът се е позовал на датата на издаденото разрешение за ползване на тези обекти, следваща датата на сключване на застрахователния договор, касаторът се позовава на ежегодното издаване на такова разрешение за този тип обекти, като с индивидуализирането на местонахождението им – в атракционен комплекс „ Делфин „ и при липсата на доказателства за последващо дострояване на комплекса счита, че следва да се приеме за установено съществуването им към момента на сключване на застрахователния договор. Страната обосновава довод за дължимо застрахователно обезщетение на собственика на обектите – „Златни пясъци„АД,законосъобразно предоставено от последния на „Голден кар„ ООД, което обуславяло и неоснователност на извода за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на същото дружество, без правно основание за това.
Ответната страна – „ЕРП Златни пясъци„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „Дженерали застраховане „ АД претендира , на основание чл.213 ал.1 КЗ / отм./ от ответника „ЕРП Златни пясъци „ АД сума, съизмерима с платено на трето лице „Голден кар„ООД застрахователно обезщетение, за обезщетяване вреди от настъпил застрахователен риск – пожар, вина за настъпване на което се твърди, че носи ответното дружество / пожарът предизвикан от неизправен подземен електрически кабел /. Застрахователният договор, на основание който е заплатено обезщетението, е сключен между застрахователя „Дженерали застраховане„АД и „Интер турс – 2000„ООД – в качеството на застраховащ и застрахован, застрахователният интерес на който е обусловен от наличието на сключен договор за наем на застрахованите обекти / битови, търговски и складови сгради , машини ,съоръжения и оборудване и стопански инвентар / със „Златни пясъци „АД . С анекс от 10.02.2011 г. наемателят „Интер турс – 2000„ООД е заместен, със съгласието на наемодателя, от „Голден кар„ООД. Застрахователното събитие се твърди настъпило на 09.06.2011 година. В уточнение към исковата молба, ищецът се е позовал на клаузата на т.87 от ОУ по процесната застраховка и на обстоятелството, че „Голден кар„ ООД е собственик на погиналите при пожара движими вещи, както и изрично упълномощено от собственика на погиналите недвижими вещи – „Златни пясъци „ АД – лице, а правото на „Интер турс – 2000” ООД да застрахова чуждо имущество в свой интерес е обосновал с чл.201 от КЗ / отм./ и т.2 от ОУ.
Ответникът е оспорвал исковете, вкл. с възражението, че застрахователят е платил без основание, тъй като „Голден кар„ ООД не е застраховано по процесната полица, нито трето ползващо се по договора за застраховка лице. Оспорвал е и че погиналите обекти – търговски павилиони , открит бар и движими вещи – са били обект на застраховането.
Въззивният съд е променил правния резултат, като е отхвърлил исковете, в частта им уважена от първоинстанционния съд, респ. потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Решаващият му извод е постановен по спорния въпрос страна ли е по застрахователното правоотношение получилото обезщетението дружество „Голден кар„ ООД , респ. платил ли е застрахователят на лице имащо право да получи обезщетението. Въззивният съд е дал отрицателен отговор,като е приел,че застрахованият „Интер турс – 2000„ООД, към момента на сключването на застрахователният договор, предвид качеството си на наемател на застрахованото имущество,е имал застрахователен интерес, респ. договорът е действителен. Със заместването му в качеството на наемател от друго лице – „Голден кар„ ООД застрахователният му интерес е отпаднал, поради което и застрахователното правоотношение следва да се счита прекратено, освен ако би се доказало / в тази част мотивите са непоследователни, но позволяват установяване на крайните съобразени от съда обстоятелства, а именно /, че застрахованите, респ. погинали имущества, са били собственост на „Голден кар„ ООД, към момента на сключване на застраховката / макар съдът да не е изяснил как в този случай обосновава застрахователния интерес на „Интер турс – 2000„ ООД / или на наемодателя – „Златни пясъци„АД. От събраните доказателства въззивният съд е обосновал извода за неустановима собственост върху движимите вещи на [фирма] , както и че „недвижимите„ са на практика преместваеми търговски павилиони, със статута на движими вещи,а не приращения по отношение недвижим имот, и като такива не е доказано да са били обект на застраховане от „Интер турс – 2000” ООД, като отдадени под наем на същото дружество, респ. на последващия наемател „ Голден кар” ООД.Търговските павилиони съдът е счел за доказана собственост на „Интер турс – 2000„ООД към момента на сключване на застрахователния договор, а с анекс от 10.02.2011 г. – за преминали в собственост на „Златни пясъци „АД.С прехвърляне на собствеността е приел за отпаднал имуществения интерес на „Интер турс – 2000„ ООД и застрахователното правоотношение се явява прекратено.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Действителен ли е застрахователен договор, сключен от несобственик на застрахованото имущество и следва ли лицето, сключило застраховката за чуждо имущество да има застрахователен интерес през време на действие на застрахователния договор, за да е действителен последния ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с реш.№ 34 по т.д.№ 2385/2015 г. и реш.№ 161 по т.д.№ 2946 /2015 г. на ВКС; 2/ Прекратява ли се действието на застрахователния договор при прехвърляне на собствеността върху застрахованото имущество ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 15 по т.д.№ 454/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС. Формално се посочва „ очевидна неправилност „на въззивното решение, по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, но без обосноваващо изложение за допускане на касационното обжалване на това основание.
Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК, доколкото въпросът с наличието на застрахователен интерес стои винаги, като относим към застрахования – чието имуществено благо, неизчерпващо се с вещно право на собственост или други вещни права, се явява обезпечено със сключването на застрахователния договор , за да би било налице валидно застрахователно правоотношение.На този въпрос съдът не е отговорил в противоречие с формираната задължителна съдебна практика, нито с посочените в обосноваване на допълнителния селективен критерий решения, касаещи,впрочем, напълно различна хипотеза – на сключен от мним представител или от лице без представителна власт за действителния собственик застрахователен договор. Действително, мотивирайки валидност на сключения застрахователен договор от „Интер – турс 2000„ ООД, в качеството му на наемател, в който случай застрахователния му интерес се обосновава с потенциалната му отговорност за вреди върху вещите, собственост на наемодателя,които е възможно да настъпят в срока на ползването, въззивният съд, паралелно и в несъответствие с качеството на същото дружество като „застрахован”, а не като представляващ собственика „Златни пясъци„АД, е изложил мотиви за неприложимост и на хипотезата действителен към момента на застрахователното събитие застрахователен договор, като сключен от неупълномощено лице, за чуждо имущество. Впрочем, самият ищец , също в несъответствие със застрахователната полица твърди застраховане на имущество на „Златни пясъци„ АД по упълномощаване, каквото изобщо не се извежда от застрахователната полица или други доказателства по делото, както и застраховане на имущество на „Голден кар„ООД, в който случай няма наведени обстоятелства за застрахователен интерес на „Интер турс – 2 000” ООД за застраховане в негова полза на това чуждо имущество, към момента на сключването на застраховката. Следователно, изложените от въззивния съд мотиви не се явяват в противоречие с цитираната съдебна практика, макар да са в несъответствие с фактологията на спора, изводима от събраните доказателства, независимо от твърденията на ищеца. Няма мотивиран от въззивният съд извод, че при застраховане на чуждо имущество не е необходим застрахователен интерес на застрахования, нито извод за изначална недействителност на така сключения застрахователен договор, а извод за наличие на обстоятелства,от които следва да се приеме, че към датата на застрахователното събитие този застрахователен интерес е отпаднал и застрахователното правоотношение е прекратено.
Въззивният съд, обаче, приема / макар първоначално да обосновава единствено вероятност за това /, че собствеността върху търговските обекти – павилиони , към момента на сключването на договора е била на „Интер турс – 2000„ООД , т.е. за същия е налице застрахователен интерес, като собственик на застрахованото имущество , но последващо отпаднал поради прехвърляне собствеността им на [фирма]. Този му извод е в противоречие с твърденията на самия ищец, който не сочи да е застраховал имущество на „Интер турс – 2000„ ООД. По-важното, обаче, е че подобен извод обосновава продължаващо валидно застрахователно правоотношение със застрахован [фирма] / чл.212 ал.1 КЗ / отм./, не и лицето, последващ наемател на атракционен комплекс „Делфин„, комуто ищецът е заплатил застрахователното обезщетение. Предвид това, независимо от непоследователността и непълнотата на мотивите на въззивния съд, доколкото не се касае за преминаване правото на собственост върху застрахованите обекти между застрахования и лицето, комуто е заплатено застрахователното обезщетение, вторият от формулираните въпроси не обосновава общия селективен критерий, тъй като дори да би се отговорило на правния въпрос, не би бил постигнат различен от настоящия правен резултат , основан на решаващия извод, че „Голден кар„ ООД не е легитимирано да получи застрахователното обезщетение лице, като застрахован / вкл. по транслиране собствеността върху застрахованото имущество от първоначалния застрахован / или като трето ползващо се лице, доколкото не фигурира като такова в застрахователната полица.Всичко което е следвало да се установи по делото,предвид съдържанието на представената застрахователна полица,е, че погиналото имущество е било обект на застраховане със същата, като собственост на наемодателя „Златни пясъци„ АД или собственост на застрахования – „Интер турс – 2000„ООД, към момента на сключването на застраховката или че застраховано собствено имущество на „Интер турс – 2000„ООД е прехвърлено в собственост на „Голден кар„ООД / по отношение застрахованото имущество на наемодателя „Златни пясъци „ АД достатъчно за продължаване на застрахователното правоотношение би било заместването на „Интер турс – 2000„ООД от „Голден кар„ ООД , като наемател по договора /, каквито обстоятелства въззивният съд не е приел за установени по делото.Необосноваването на общия изключва необходимостта, а и възможността за преценка на допълнителния селективен критерий.
„Очевидната неправилност„,съгласно формираната съдебна практика по приложението на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, предпоставя самостоятелно обосноваване, различно от касационните доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК. Същата би била налице, ако е изводима изцяло и само въз основа на съдебното решение,без допълнителна проверка за верността на отразените в същото фактически констатации, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и за необоснованост, спрямо действителното съдържание на доказателствата по делото и установимите въз основа на тях обстоятелства.Касаторът не е изложил такива доводи, посочвайки само формално тази хипотеза за допускане на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допусне на това основание.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 / 21.12.2017 г. по т.д.№ 540/2017 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане „ АД, на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ , да заплати на „ ЕРП Златни пясъци „ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: