О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 20.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1512 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3818/1.ІІІ.2018 г. на [фирма]-гр. Д., област С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 288 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 24.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 270/2018 г., с което е била оставена без уважение частна въззивна жалба на дружеството настоящ частен касатор срещу първоинстанционното разпореждане № 16117/19.ІХ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-12, по гр. дело № 3095/2016 г., оставящо без разглеждане молба на този търговец в частта й досежно искането за обезсилване на издаден на 14 юли 2016 г. изпълнителен лист по същото дело, както и за отхвърляне на молба на същото акционерно д-во за издаването на обратен изп. лист.
Поддържайки оплакване за „необоснованост и очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, частният касатор [фирма]-гр. Д. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на неговите две искания от настоящата инстанция, с който те да бъдат удовлетворени, като първо бъде обезсилен издадения на 14.VІІ.2016 г. изпълнителен лист по т. д. № 3095/2016 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-12, а като резултат от това, да му се издаде обратен изпълнителен лист за веднъж вече събраната сума от 4 800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева), както и да му бъдат присъдени разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на частната касационна жалба, търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдение за очевидна неправилност на атакуваното определение, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт въззивната инстанция се е произнесла по следните два значими за изхода на делото, както и за точното прилагане на закона, а също и за развитието на правото, „материалноправни” въпроса:
1./ „Налице ли е правен интерес и дали един изпълнителен лист следва да бъде обезсилен, когато съдебното решение, въз основа на което същият е бил издаден, бъде изменено и така- коригиран размера на дължимата сума, а същевременно има частично събрани суми по същия изпълнителен лист?”;
2./ „Дали следва да се издаде обратен изпълнителен лист за частично събраните суми по обезсиления изп. лист?”
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, вкл. в твърдяната хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, нито по основателността на оплакването за необоснованост и очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Д., област С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане САС е приел, че „в разглеждания случай, доколкото от страна на молителя се развиват твърдения, че вземането за разноски в полза на взискателя [фирма] е реализирано, молбата за обезсилване на издадения изпълнителен лист се явява процесуално недопустима, поради липса на правен интерес”, а също и че „допуснатото изменение в частта за разноските следва да бъде съобразено от съдебния изпълнител при извършване на следващите се изпълнителни действия по събиране на вземанията, присъдени с арбитражното решение”. Като е съобразила, че последното, въз основа на което е бил издаден процесния изп. лист от датата 14.VІІ.2016 г., не е било отменено по надлежния ред /на чл. 47 ЗМТА – бел. на ВКС/ и затова присъдените с него в полза на взискателя вземания съществуват, въззивната инстанция е обосновала решаващия си извод, че щом като от длъжника настоящ частен касатор не са били събрани суми въз основа на отменен съдебен акт за присъждането им, то не са налице и законоустановените основания за издаването на обратен изп. лист за получени от взискателя [фирма]-София без правно основание суми.
Атакуваното въззивно определение е мотивирано, надлежно обосновано е и поради това не се констатира негова очевидна неправилност. То нито е явно необосновано, нито съдържа произнасяния „contra legem” или „extra legem”. Напротив, такава „очевидна неправилност” – като предпоставка за допускане на касация, би била налице, когато неправилността е съществена до такава степен, че същата да може да бъде установена „prima facie”, т.е. без реална необходимост от анализ и съпоставяне на аргументи за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следователно, като една квалифицирана форма на неправилността, очевидната неправилност е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен и затова подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Понеже определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното да един може да не е очевидно за другиго), то разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съответния съдебен акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Напр. очевидно неправилен ще бъде онзи съдебен акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, напълно противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът противоречи на практиката на ВКС, вкл. с негови тълкувателни решения и постановления, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на ЕС (в тези случаи допускането до касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК). Но очевидно неправилен ще бъде и съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, а също и онзи въззивен съдебен акт, издаден при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК.
Що се отнася до формулираните от търговеца частен касатор два въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, те не само нямат естеството на материалноправни, но и не покриват съдържанието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, поради което настоящият съдебен състав на ВКС препраща към разяснението по т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 288 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 24.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 270/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2