О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 28.04.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1040 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. Й., чрез адвокат Ж. Е., срещу въззивно решение № 285/13.12.2019 г., постановено от Ловешки окръжен съд по в.гр.д. №561/2019 г.
Излага доводи за неправилност, които по съществото си за необоснованост и неточно приложение на материалния закон.
Насрещната страна “Златна Панега цимент“ АД, чрез адвокат А. Х., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Евентуално развива съображения за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Ловешки окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Тетевенски районен съд, отхвърлил предявения от А. Н. Й. срещу “Златна Панега цимент“ АД иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ексцес след загуба на долен ляв крайник, като резултат на настъпила на 21.05.2015 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на ексцеса – 26.04.2018 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил иска и за сумата от 13 723 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за протеза, ведно със законна лихва от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между касатора А. Н. Й. и “Златна Панега цимент“ АД е било налице трудово правоотношение, по силата на което А. Й. е изпълнявал длъжността „Оператор производство цимент -Топлообменна кула“. На 21.01.2015 г., около 23.00 часа А. Й. претърпял злополука, която с Разпореждане № 10/16.02.2015 г. на ТП на НОИ-Ловеч, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. В резултат на трудовата злополука касаторът претърпял ампутация на левия крак на разстояние 12 см. под коляното (ампутация на лява подбедрица на проксимално ниво). С експертно решение на ТЕЛК от 18.04.2016 г. на А. Й. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 75%. С влязло в сила решение по гр.д. № 672/2016 на Тетевенския районен съд “Златна Панега цимент“ АД е осъдено да заплати на А. Н. Й. сумата от 75 665.34, представляваща обезщетение за претърпените вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди. Съдът е установил още, че през месец януари 2018 г. се е наложил ремонт на протезата, носена от ищеца, като приел за установено и че по делото не са налице данни относно причините за тази поправка. Установено било, че по повод болки в чукана на протезата и повишена температура на 25.04.2018 г. А. Й. е приет на лечение в хирургично отделение на МБАЛ – Луковит с диагноза – Флегмон – остро гнойно възпаление на меките тъкани, приложено е хирургично лечение – инцизия – отваряне на колекцията и дренаж, като три дни по-късно е бил изписан. Съдът обсъждал допусната експертиза и направил извод, че не е установена пряка причинноследствена връзка между възпалителен процес, развил се при касатора със съществуващата травма, съответно, че не се касае за ексцес. Въззивният съд е приел още (въз основа на проведено изслушване в съдебно заседание на вещото лице В.), че не е налице връзка между усложненията на ампутационния чукан с извършената вследствие на трудовата злополука ампутация. Съдът приел, че не се налагало смяна на протезата на А. Й.. Въз основа на заключенията на вещите лица и свидетелските показания от първата инстанция, съдът възприел като вероятна причина за настъпилото усложнение неспазване от страна на А. Й. на препоръчания хигиенен режим за поддръжка на протезата. След това е посочил, че единствено от компетенциите на ТЕЛК/НЕЛК е установяване наличието на ексцес, на степента на влошаване на здравословното състояние, на причинната връзка с първоначалното увреждане, началото му и периода, които да са обусловили преосвидетелстването.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с въпроси, които се припокриват: дължи ли се ново обезщетение при ексцес вследствие на увреждане от причинена трудова злополука без по делото да е налице заключение на ТЕЛК/НЕЛК за установяване на ексцес; следва ли да се приеме, че единствено органите на ТЕЛК/НЕЛК са компетентни да се произнесат относно наличието на ексцес, степента на влошаване на здравословното състояние, причинната връзка с първоначалното увреждане, началото му и периода по отношение на ексцес от настъпила трудова злополука; компетентен ли е съдът да се произнесе за наличие на ексцес, при липса на становище от ТЕЛК/НЕЛК
Въпросът е от значение за постановения резултат. Вярно е, че въззивният съд е коментирал допусната експертиза и сам е правил фактически и правни изводи относно наличието на ексцес, но в същото време е приложил чл. 62, ал. 3 КСО и чл. 72 от Наредбата за трудовата експертиза (като резултат – не е тълкувал и прилагал закона, а направо е цитирал съдебен акт по чл. 290 ГПК, който дава разяснения при тълкуване на правна норма, без да освобождава съда от посочването й).
Относно този извод, въззивният съд е приложил точно материалноправната норма (недопустимо е допуснал експертизи и ги е обсъждал), по тълкуването на която е налице и многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКС. Не е налице поддържаното противоречие с решение № 167 от 30.12.2015 г. по т.д. № 2005/2014 г. на ВКС, I т.о. и решение № 161 от 17.01.2013 г. по т.д. № 1040/2011 г., I т.о., в които по искове по чл. 226 КЗ (отм.) изобщо не е тълкуван КСО и Наредбата за трудовата експертиза, като неотносими към казусите.
Не е налице и основание за промяна на установеното в практиката тълкуване; съществуват изрични правни норми, които са ясни.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 285/13.12.2019 г., постановено от Ловешки окръжен съд по в.гр.д. №561/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: