Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1424_16_opr_288_partage_30ZN@79zs_moyens de defence_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 05.05. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1424 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. срещу въззивно решение от 28.10.2015 г. по гр.д. № 2148 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., 9 с-в., с което е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл.30 ЗН за намаляване на саморъчно завещание на К. Д. В. от 12.08.2005 г. и за възстановяване на запазената част на жалбоподателя Д. В. в размер на 1 /8 ид.ч. от процесния имот – апартамент, индивидуализиран в решението и за допускане на апартамента до делба между В. М. В. и Д. В. при делбени части 7 /8 и 1 /8 ид.ч. и отхвърляне на иска за делба по отношение на Д. К. В. и вместо това е постановено друго, с което искът за делба е отхвърлен.
Насрещната страна В. М. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е приел, че въпреки, че в отговора на исковата молба на В. В. възражението за придобивна давност е изложено след доводите за неоснователност на иска по чл.30 ЗН, възражението за придобивна давност е обуславящо разглеждането на останалите в поредност възражения и искания, тъй като наличието или липсата на съсобственост върху спорния обект обуславя изначално наличието на право да се иска прекратяването на тази съсобственост по някои от допустимите законови способи в процеса на съдебната делба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че страните са наследници по закон на починалия К. В. и за придобиване на имота от наследодателя на страните К. В. и В. В. по време на брака им чрез договор за покупко-продажба от 18.12.1990 г.,, при което е попаднал в тяхната СИО. Правилни са и изводите за прекратяването на СИО със смъртта на К. В. както и че оспорването на автентичността на. саморъчното завещание от К. В. в полза на В. В. е недоказано, Правилен е и изводът за годността на извършеното в полза на В. В. завещание да породи правните си последици в имуществената сфера на последната. С оглед събраните доказателства следва да се приеме за основателно възражението на В. В., че е владяла имота като свой въз основа на направеното в нейна полза завещание и че го е придобила по кратката давност по чл.79,ал.2 ЗС, въз основа на добросъвестно владение за периода от откриване на наследството на 20.10.2007 г. до 23.10.2012 г – датата на подаването на исковата молба.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: на коя дата следва да се счита предявена исковата молба, когато с нея се прекъсва придобивната давност в хипотезата на чл.84 ЗС вр. чл.116,б.„б” ЗЗД – датата на подаването и по пощата, отразена в пощенското клеймо върху пощенския плик или датата на отразения върху исковата молба входящ номер.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че срокът на добросъвестното владение е текъл до по-късната дата – на поставянето на входящия номер върху исковата молба, без да изследва датата, поставена с пощенското клеймо върху пощенския плик, с който е подадена исковата молба. Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.10.2015 г. по гр.д. № 2148 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., 9 с-в., по касационна жалба на Д. К. В.
Указва и дава възможност на Д. К. В. в седемдневен срок от получаването на съобщение да представи по делото доказателства, че е заплатил на ВКС сумата 80 (осемдесет) лева държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.