Определение №654 от 17.12.2015 по ч.пр. дело №2087/2087 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 654
София 17.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5298/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. Д. , С. С. Д., А. Д. и Р. В. Вампирска чрез процесуалния пълномощник адв. Л. Д. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-г състав от 30.06.2015г. по гр.д. № 16796/2013 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК и не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил изцяло решението на Софийския районен съд, 38 състав от 04.07.2013 г. по гр. д. № 24728/2011 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от М. С. Д. , С. С. Д., А. Д. и Р. В. Вампирска срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на имот с площ от 1157 кв.м., съставляващ имот пл. № 1653, по кадастрален план от 1949 г., попадащ в действащия ЗРКП на м. „Н. О..”, кв.20, УПИ I, имот 728. и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху него.
В. съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот на основание реституция по Закона за възстановяване на собствеността върху някои одържавени имоти по З. и др. /З./ , тъй като към момента на постановяване на съдебния акт по чл. 4 З. имотът не е бил държавна или общинска собственост, а е бил в патримониума на друг правен субект – търговско дружество, чийто правоприемник е ответника. Реституцията е деривативен придобивен способ и чрез нея се отменят за в бъдеще последиците на отчуждителния акт в полза на държавата или общината, поради което правоимащите могат да придобият собствеността върху одържавения имот само ако той се намира в патримониума на субекта, в полза на който е извършено отчуждаването – държавата или общината. По второто заявено от ищците основание за собственост – придобивна давност, съдът е изложил съображения, че от постановяване на съдебното решение за отмяна на отчуждаването до подаване на исковата молба, ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху имота в качеството си не на държател, а на собственик. Ищците не са могли да владеят процесния имот чрез ответното дружество въз основа на сключения договор за наем, тъй като наемното правоотношение е било лишено от основание и не е породило желаните от страните правни последици, както и поради обстоятелството, че собственикът на един имот не може да владее същия за друго лице.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос пречка ли е включването на имот в капитала на търговско дружество с едноличен собственик държавата да бъде възстановена собствеността върху този имот по З. по З. и др., от значение за делото, тъй като е обусловил решаващ извод на съда , въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-г състав от 30.06.2015 г. по гр.д. № 16796/2013 г.
Указва на касаторите М. С. Д. , С. С. Д., А. Д. и Р. В. Вампирска, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат общо държавна такса в размер на 153 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар