ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280
София 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1152 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ООД- Р. против решение от 6.08.2009 г. по гр.д. № 643/2009 г. на Софийски АС, с което се признава за установено по отношение на касатора, че С. инженеринг ООД-София има право да използва дизайни № 4* и 14 по свидетелство за промишлен дизайн № 5* по заявка № 7* подадена на 18.02.2005 г. от касатора. и осъжда касатора да заплати на С. инженеринг О. сумата 840 лв. съдебни разноски за двете инстанции.
Подадена е и частна жалба против определение от 19.10.2009 г., с което по реда на чл.192,ал.4 ГПК-отм. частния жалбоподател и касатор е осъден да заплати на С. инженеринг О. 1 300 лв. възнаграждение на един а. в двете инстанции.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса допустимо ли е признаване право на преждеползуване по чл.23 от Закона за промишления дизайн, без да са установени начинът и обема на ползуването на дизайните към момента на подаване на заявката за регистрация на промишлен дизайн, САС се бил произнесъл в противоречие с Р № 140/7.03.2005 г. по т.д. № 397/2004 г. на ВКС-ІІ т.о., с което е прието, че релевантни за установяване правото на преждеползуване са както начинът, така и обемът на ползвания от претендиращия преждеползувател дизайн към момента на заявката за регистрация на дизайна пред П. ведомство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Неоснователни са доводите, че тези предпоставки за уважаване на иска по чл.59 във вр. с чл.23 ЗПД не са били предмет на доказване, а били доказвани твърдения свързани с процеса на създаване на дизайните. Всъщност тези групи въпроси се намират в сукцесивна корелация. Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели-клиенти и служители работещи с клиенти. На стр.4 от обжалваното решение има изложени мотиви за ползуването.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни за начина и обема на ползуване на дизайните, т.е липсата или наличието на предпоставките от които зависи признаване на право на преждеползуване, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Понятието добросъвестно използуване на дизайна не обуславя приложно поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, защото следва да бъде тълкувано съобразно общите разпоредби на гражданското право, както сам изтъква касаторът, а дали е било доказано, е въпрос на преценка на правилността на решението по чл.281,т.3 ГПК, което не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Освен това, разпоредбата на чл.23 ЗПД включва не само добросъвестно използуване на дизайна, но и – или извършване на необходимата подготовка за това.
Действително, ЗПД не дава легална дефиниция на понятието добросъвестно в хипотезата на използуване на дизайна, от което обаче не следва, че разпоредбата на чл.23 ЗПД е неясна. Този извод произтича от това, че добросъвестността е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведени пряко от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения. Поради това тя е понятие свързано с относително определението правни норми, при приложението на които винаги се прави конкретна преценка на обстоятелствата. В тази връзка законодателят не дефинира легално и други правни категории, подчиняващи се както и разглежданата на общите правни принципи, определящи тяхното индивидуално правно значение и съдържание, поради което спрямо тях се провежда и еднозначно тълкуване в контекста на конкретно осъществени юридически факти, съответстващи на тези принципи.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят. Освен това, следва да се прави разграничение между точно прилагане на закона по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и нарушение на материалния закон по чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да сее допуска до разглеждане по същество.
Частната жалба е основателна.
С въззивното решение е прието, че в претендираните разноски не следва да се присъжда договореното адвокатско възнаграждение 1 300 лв., тъй като няма данни да е заплатено. С обжалваното определение е прието, че с молбата по чл.192,ал.4 ГПК-отм. ищецът е представил писмени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат. Доказателство-РКО за изплатеното адв.възнаграждение е представено за първи път с молбата от 16.10.2009 г. след приключване на производството по делото. Определението е неправилно.
Чл.192,ал.4 ГПК-отм. е неприложим при хипотезата, при която до приключване на устните състезания по делото-чл.186 ГПК-отм., не са поискани и установени направените разноски от страната. В производството по чл.192,ал.4 ГПК-отм., развиващо се в закрито заседание, съдът не може да събира и обсъжда нови доказателства представени за първи път с молбата за разноски. В този смисъл е и определение № 220/13.04.2009 г. по ч.т.д. № 157/2009 г. на ІІ т.о.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 6.08.2009 г. по гр.д. № 643/2009 г. на Софийски АС.
Отменя определение от 19.10.2009 г. по същото дело и вместо него постановява:
Оставя без уважение молбата на С. инженеринг О. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: